Майкл Коннелли - Деветте дракона

Суматохата беше привлякла много от продавачите и клиентите и те се трупаха около нишата с асансьорите. Някой крещеше заповеди на навалицата, ала хората не реагираха. Детективът се запровира сред тях и се насочи към задната пътека с хотелските гишета. Всеобщият смут работеше в негова полза. На пътеката нямаше абсолютно никого.

Когато стигна до гишето, на което бе наел двете стаи, видя, че от тавана наполовина е спуснат капак, който показваше, че е затворено. Служителят обаче беше там и обърнат с гръб към Бош, прибираше някакви документи в чанта. Явно се готвеше да си тръгва.

Без да спира, Бош прескочи гишето, пъхна се под капака, хвърли се върху китаеца и го повали на пода. После се метна отгоре му и два пъти заби юмрук в лицето му. Главата на служителя лежеше върху бетонния под и пое цялата сила на ударите.

— Недей, моля! — успя да изстене той.

Хари за кратко се озърна назад, за да се увери, че наоколо още е чисто. След това измъкна пистолета иззад кръста си и опря дулото в тлъстините под брадичката на мъжа.

— Заради тебе я убиха, изрод такъв! Ей сега ще убия и теб!

— Недей, моля! Моля, господине!

— Ти си им казал, нали? Казал си им, че имам пари.

— Не съм.

— Я не ме лъжи, че ще те убия веднага. Казал си им!

Онзи повдигна глава от пода.

— Добре, само ме изслушва, моля. Казах никой да не пострада. Разбираш? Казах никой да не…

Бош повдигна пистолета и тежко го стовари върху носа му. Главата на китаеца изкънтя върху бетона. Хари заби дулото в шията му.

— Не ми пука какво си казал. Те я убиха, скапаняко! Ясно ли ти е?

Мъжът беше зашеметен и от лицето му течеше кръв. Очите му премигваха, докато идваше на себе си и отново изпадаше в несвяст. Бош го плесна по бузата с дясната си ръка.

— Недей да губиш съзнание. Искам да видиш какво те очаква.

— Моля, недей… Много съжалявам, господине. Моля, недей…

Добре, ето какво ще направиш. Ако искаш да останеш жив, ще ми кажеш кой е наел стая хиляда петстотин и четиринайсет в петък. Хиляда петстотин и четиринайсет. Казвай веднага!

— Добре, казвам на тебе. Показвам на тебе.

— Хубаво, покажи ми.

Бош повдигна тежестта си от него. От устата и носа на мъжа течеше кръв. Кръв имаше и по кокалчетата на пръстите на лявата ръка на Хари. Той бързо се пресегна и спусна капака на гишето до долу.

— Покажи ми! Веднага!

— Тука е.

Китаецът посочи чантата си и бръкна вътре. Бош вдигна пистолета и го насочи към главата му.

— Бавно!

Мъжът извади наръч регистрационни формуляри. Детективът видя своя най-отгоре. Той протегна ръка, издърпа формуляра от пръстите му и го натъпка в джоба на сакото си, като нито за миг не изпускаше служителя от прицел.

— Петък, стая хиляда петстотин и четиринайсет. Намери я.

Китаецът остави купчината на задния плот и започна да тършува в нея. Бош знаеше, че губи време. Полицията всеки момент щеше да стигне до хотелските гишета и да ги открие. От престрелката на петнайсетия етаж бяха изтекли най-малко петнайсет минути. Той видя една лавица под предния плот и остави пистолета върху нея. Ако ченгетата го спипаха въоръжен, щеше да иде в затвора.

Докато го оставяше на лавицата, Хари си помисли, че е зарязал бившата си жена и майка на дъщери му мъртва на петнайсетия етаж, и остра болка прониза гърдите му. Той затвори очи за миг в опит да пропъди спомена от главата си.

— Ето го.

Бош отвори клепачи. Мъжът се обръщаше към него. Разнесе се отчетливо металическо изщракване. Дясната ръка на китаеца се завъртя напред и Хари разбра, че онзи държи нож още преди да го е видял. Взимайки мигновено решение, той предпочете да блокира, вместо да парира атаката, тръгна напред към противника си, вдигна лявата си ръка, за да блокира ножа, и изстреля десния си юмрук към гърлото му.

Ножът проряза ръкава на сакото му и Бош усети, че острието се забива от вътрешната страна на ръката му. Размина се обаче само с тази рана. От удара в гърлото китаецът отхвърча назад и се строполи върху прекатуреното столче. Детективът отново се хвърли върху него, хвана го за ръката, в която стискаше ножа, и неколкократно я блъсна в пода, докато оръдието издрънча върху бетона.

Бош се надигна, като продължаваше да притиска противника си към пода с ръка, опряна в гърлото му. Усещаше, че по предмишницата му се стича кръв от раната. Пак си помисли за Елинор, която лежеше мъртва на петнайсетия етаж. Бяха й отнели живота, без да може да каже и дума. Без отново да види дъщеря си.

Той замахна с левия си юмрук и жестоко го заби в ребрата на китаеца. После още веднъж и още веднъж, удряйки го по тялото и лицето, докато се увери, че повечето му ребра и челюстта му са строшени и е изпаднал в безсъзнание.