Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Предполагам, че няма да чакаме Сун И, нали? — попита тя.

— Поне аз няма.

— Той трябва да е с нас.

Бош се завъртя кръгом към нея.

— Напротив.

Елинор вдигна ръце в знак, че се предава, и отстъпи назад. Не беше време за това. Тя поне го разбираше. Хари се обърна и се опита да се ориентира. Асансьорната шахта се намираше в средата на етажа, чийто план имаше формата на буквата „Н“. Детективът тръгна по коридора надясно, защото знаеше, че тази страна на сградата гледа към „Нейтън Роуд“.

Веднага се зае да брои вратите и стигна до дванайсет от предната страна на коридора. Насочи се към седмата врата, стая 1514. Сякаш го разтърси електрически ток и сърцето му затуптя на висока предавка. Тук беше. Тук беше това, за което бе дошъл.

Наведе се напред и прилепи ухо към цепнатината на вратата. Напрегнато се заслуша, но отвътре не долиташе нито звук.

— Чуваш ли нещо? — прошепна Елинор.

Той поклати глава. Постави длан върху топката на бравата и се опита да я завърти. Не очакваше да е отключено — просто искаше да придобие представа за системата и нейната солидност. Бравата беше стара и паянтова. Бош трябваше да реши дали да разбие вратата и да използва елемента на пълна изненада, или да отключи с шперц и да рискува евентуалното изщракване да предупреди онези вътре.

Детективът приклекна на едно коляно и внимателно се вгледа в бравата. Ключалката изглеждаше елементарна, ала отвътре можеше да има резе или верига. Той се сети за нещо и бръкна в джоба си.

— Иди в нашата стая и виж дали има резе или верига — тихо каза Хари, като й подаде ключа за стая 1504.

— Сега ли?

— Да, сега. Трябва да знам какво да очаквам тук.

Тя взе ключа и бързо се отдалечи по коридора. Бош извади служебната си карта. Преди да мине през проверката на летището, беше пъхнал двата си най-добри шперца зад металната значка. Знаеше, че рентгенът ще я засече, но двете тънки метални ивички отзад най-вероятно щяха да минат за част от нея. Планът му бе успял и сега той ги извади и тихо ги пъхна в ключалката.

Трябваше му по-малко от минута, за да я отключи. Хари стисна топката, без да я завърта, докато Елинор отново се появи по слабо осветения коридор.

— Има верига — прошепна тя.

Бош кимна и се изправи, все още хванал топката с дясната си ръка. Знаеше, че лесно ще скъса веригата, като блъсне вратата с рамо.

— Готова ли си?

Елинор кимна. Той се пресегна към кръста си и измъкна пистолета изпод сакото си. Вдигна предпазителя и погледна бившата си жена. Двамата безмълвно произнесоха думите „едно, две, три“ и Хари рязко отвори вратата.

Веригата не беше заключена. Вратата се разтвори докрай и Бош светкавично влетя вътре. Елинор незабавно го последва.

В стаята нямаше никого.

Бош влезе в малката баня и дръпна мръсната найлонова завеса, отделяща облицованата с плочки душкабинка, но и тя беше празна. Върна се в стаята и погледна Елинор. После произнесе думите, които го ужасяваха.

— Няма я.

— Сигурен ли си, че точно това е стаята?

Сигурен беше. Вече бе успял да огледа мрежата от пукнатини и дупки от пирони на стената над леглото. Той извади сгънатата разпечатка от джоба на сакото си и я подаде на Елинор.

— Това е стаята.

Хари отново пъхна пистолета отзад на кръста си. Мъчеше се да не позволи на изгарящото усещане за безпомощност да го погълне и да не се поддаде на страха. Само че нямаше представа как да продължи нататък.

Елинор пусна снимката на леглото.

— Все трябва да има някакви следи, които да показват, че Мади е била тук.

— Да вървим. Ще слезем при оня тип на гишето и ще разберем кой е наемал стаята в петък.

— Не, почакай. Първо трябва да поогледаме. Тя застана на колене и надникна под леглото.

— Елинор, тя не е там отдолу. Няма я и трябва да побързаме. Обади се на Сун и му кажи да не се качва. Кажи му да докара колата.

— Не, това е невъзможно.

Коленичила до леглото и опряла лакти отгоре му, тя приличаше на дете, което си чете молитвата преди лягане.

— Хайде, Елинор, трябва да вървим. Ще я открием. Вече ти обещах. Просто трябва да продължим да я търсим. Това е. Трябва да запазим самообладание и да продължим нататък.

Той се опита да я избута към вратата, но Елинор се отскубна от него и се насочи към банята. Трябваше със собствените си очи да се убеди, че е празна.

— Моля те, Елинор.

Бившата му жена изчезна вътре и Бош я чу да дърпа завесата на душа. Малко по-късно отвътре се чу викът й.

— Хари!