Майкл Коннелли - Деветте дракона

Не помръдна цели трийсет секунди. Просто стоеше там. След това вратата на асансьора зад него се отвори и той най-после надигна глава.

От асансьора излезе Сун. Той плъзна поглед по коридора и очите му спряха върху Елинор.

— Елинор!

Бодигардът се затича към нея. Бош си помисли, че за пръв път го чува да произнася името й.

— Мъртва е — каза Хари. — Съжалявам.

— Кой беше?

Бош бавно се изправи.

— Ония двамата ей там стреляха по нас — монотонно съобщи той.

Сун погледна към отсрещния край на коридора и видя мъжете на пода. На лицето му се изписаха смут и ужас. После пак се обърна към Елинор.

— Не!

Хари отново излезе в коридора и вдигна пистолета, който беше измъкнал от пояса на мъжа. Без да го погледне, той го пъхна в собствения си пояс и се върна при асансьора. Сун стоеше на колене до тялото на Елинор и държеше ръката й в своята.

— Съжалявам, Сун И. Изненадаха ни.

Бош зачака. Китаецът мълчеше и не помръдваше.

— Имам да свърша нещо тук и после трябва да се махаме. Сигурен съм, че полицията вече идва насам.

Той постави длан върху рамото на Сун и го дръпна назад. После приклекна до Елинор, повдигна дясната й ръка, обви пръстите й около ръкохватката на пистолета, който бяха взели в Уан Цай, и стреля в стената до асансьора. Накрая внимателно постави дланта й заедно с оръжието на пода.

— Какво правиш? — попита Сун.

— Барутните следи. Пистолетът чист ли е или могат да го свържат с оня, от когото го взе?

Бодигардът не отговори.

— Сун И, чист ли е пистолетът?

— Чист е.

— Тогава да вървим. Трябва да слезем по стълбището. Повече нищо не можем да направим за Елинор.

Сун сведе глава за миг, после бавно се изправи.

— Дойдоха откъм стълбището — каза Бош. Имаше предвид мъжете, които ги бяха нападнали. — И ние ще минем оттам.

Тръгнаха по коридора, ала китаецът ненадейно спря, за да огледа двата трупа на пода.

— Хайде — подкани го Хари, — трябва да вървим.

Сун неохотно го последва. Излязоха през вратата на стълбището и се спуснаха надолу.

— Не са от триада — заяви бодигардът.

Бош беше две стъпала пред него. Той спря и се обърна да го погледне.

— Моля? Откъде знаеш?

— Не са китайци. Щом не са китайци, не са от триада.

— Какви са тогава?

— Индонезийци или виетнамци… май че виетнамци. Не са китайци.

Детективът продължи надолу и ускори ход. Оставаха им още единайсет етажа. Докато слизаше по стълбището, си мислеше за информацията на Сун и не разбираше как е свързана с онова, което вече му е известно.

Китаецът изостана назад. И нищо чудно, каза си Бош. Със слизането от асансьора животът му се беше променил безвъзвратно. Това щеше да забави всеки.

Скоро вече бе цял етаж пред него. Когато стигна долу, той отвори вратата съвсем лекичко, колкото да се ориентира. Изходът водеше към пешеходната алея между Чункин Маншънс и съседната сграда. Чуваше се уличен шум и сирени, което показваше, че „Нейтън Роуд“ е наблизо.

Някой рязко затвори вратата. Бош се обърна и видя Сун И, опрял длан на вратата. Той гневно насочи показалеца на другата си ръка към детектива.

— Ти! Ти я уби!

— Знам. Знам, Сун И. За всичко съм виновен аз. Моето разследване доведе до всичко това…

— Не, те не са от триада! Казах ти вече.

Хари неразбиращо го зяпна.

— Добре де, не са от триада. Но…

— Ти размахваш пари наляво-надясно и те са искали да те ограбят.

Бош продължаваше да не разбира. Сун искаше да каже, че двамата, които лежаха мъртви на петнайсетия етаж заедно с Елинор, просто са искали да му вземат парите. Нещо обаче не се връзваше. Той поклати глава.

— Те стояха пред нас на опашката за асансьора. Не бяха видели парите ми.

— Казали са им.

Хари се замисли за това и си спомни за мъжа на столчето. Бездруго искаше да се отбие при него. Сценарият на Сун правеше това още по-наложително.

— Трябва да се измъкнем оттук, Сун И. Полицаите ще блокират всички изходи, след като се качат горе и видят какво е положението.

Китаецът отпусна ръка от вратата и Бош отново я отвори. Нямаше никого. Двамата излязоха на уличката. Пет-шест метра наляво тя се вливаше в „Нейтън Роуд“.

— Къде е колата?

Сун посочи отсрещния край на алеята.

— Платих на един да я варди.

— Добре, изкарай колата отпред. Аз се връщам вътре, но няма да се бавя повече от пет минути.

— Какво ще правиш?

— Не ти трябва да знаеш.

Бош излезе по уличката на „Нейтън Роуд“ и веднага видя тълпата зяпачи, събрали се да наблюдават действията на полицията след повикването от Чункин Маншънс. Пристигащите полицейски и пожарникарски коли спираха отпред и задръстваха уличното движение. Засега не бяха поставили заграждения, тъй като полицаите навярно още не бяха стигнали на петнайсетия етаж и не знаеха какво се е случило. Хари успя да тръгне след група парамедици с носилка и да влезе и сградата.