Майкл Коннелли - Деветте дракона

Детективът бързо пресече стаята и влезе в банята. Елинор се беше надвесила отстрани над тоалетната и вдигаше кошчето за отпадъци. Тя се изправи и го протегна към него. На дъното имаше парче тоалетна хартия с кърваво петно.

Елинор го извади с два пръста. Петното беше по-малко от десетцентова монета. Големината му и тоалетната хартия предполагаха, че е било притиснато към раничка, за да спре кръвта.

Тя се облегна на Бош. Явно смяташе, че кръвта е на дъщеря им.

— Още не знаем какво означава тая кръв, Елинор.

Думите му не предизвикаха никаква реакция. Поведението й подсказваше, че е пред нервен срив.

— Упоили са я — произнесе тя, — забили са игла в ръката й.

— Още не можем да сме сигурни. Хайде да слезем долу и да разпитаме човека на гишето.

Елинор не помръдна. Взираше се в кръвта върху тоалетната хартия сякаш е червено-бяло цвете.

— Имаш ли в какво да го приберем?

Бош винаги носеше в сакото си по няколко пликчета с цип за веществени доказателства. Той извади едно и Елинор пусна вътре тампона. Хари затвори пликчето и го прибра в джоба си.

— Добре, да вървим.

Най-после излязоха в коридора. Докато вървяха, Бош придържаше бившата си жена през раменете и се взираше в лицето й. Почти очакваше тя да се втурне обратно към стаята. После обаче зърна в очите и да проблясва някакво пламъче.

— Хари?

Бош се обърна напред, като си мислеше, че е забелязала Сун.

От отсрещния край на коридора се приближаваха двама мъже. Крачеха решително един до друг и детективът разбра, че са същите, които бяха пътували заедно с тях в асансьора. Бяха се качили на шестнайсетия етаж.

В момента, в който мъжете видяха Хари и Елинор да се появяват в коридора, ръцете им се стрелнаха под саката към поясите им. Пръстите на единия се свиха около нещо и Бош инстинктивно усети, че онзи се готви да извади пистолет.

Хари опря дясната си ръка в средата на гърба на Елинор и я тласна по посока на асансьорите. В същия момент той плъзна лявата си ръка зад гърба си и стисна ръкохватката на собственото си оръжие.

Единият от мъжете извика нещо на непонятен език и вдигна пистолета си.

Бош извади оръжието си и го насочи към тях. В мига, в който откри огън, в коридора отекнаха изстрели и от отсрещния край. Хари неколкократно натисна спусъка, поне десет пъти, и продължи, след като видя двамата да се строполяват на пода.

Без да ги изпуска от прицел, той се насочи към тях. Единият лежеше върху краката на другия. Беше мъртъв и очите му сляпо се взираха в тавана. Вторият дишаше плитко и продължаваше да се мъчи да измъкне пистолета от пояса си. Бош погледна надолу и видя, че ударникът се е закачил за панталона му. Така и не беше успял да извади оръжието си.

Детективът се пресегна, отблъсна ръката му от пистолета и грубо го издърпа. Мъжът отпусна дланта си на пода. Хари плъзна оръжието по килима извън обсега на китаеца.

В горния край на гърдите му зееха две рани. Бош се бе целил в телата им и мерникът му беше точен. Кръвта на ранения бързо изтичаше.

— Къде е тя? — попита Хари. — Къде е тя?

От устата на мъжа се разнесе хрип, последван от струйка кръв, която се стече по бузата му. Щеше да умре най-много до минута.

Бош чу нататък по коридора да се отваря врата, която бързо се затвори. Той се озърна, ала не видя никого. Повечето хора на такива места не искаха да се замесват. И все пак някой щеше да съобщи за изстрелите и полицията съвсем скоро щеше да се появи в хотела.

Хари отново погледна умиращия.

— Къде е тя? Къде е моята…

После видя, че мъжът вече е мъртъв.

— Мамка му!

Той се изправи и се обърна към асансьорите.

— Трябва да са…

Елинор лежеше на пода. Бош се втурна натам и коленичи до нея.

— Елинор!

Твърде късно. Отворените й очи бяха слепи като на мъжа в коридора.

— Недей, моля те, недей. Елинор!

По тялото й не се виждаха рани, но тя не дишаше и очите й бяха неподвижни. Хари я разтърси за раменете, без да предизвика реакция. Той пъхна едната си ръка под главата й и отвори устата й с другата. И когато се наведе напред, за да вкара въздух в дробовете й, пръстите му напипаха раната. Бош измъкна дланта си от косата й. Цялата беше в кръв. Когато завъртя главата й настрани, видя отвора зад лявото й ухо и предположи, че китаецът я е улучил, когато той я е тласнал към асансьора. Сам я беше пратил под куршумите.

— Елинор — тихо прошепна детективът.

Наведе се напред и притисна лице към гърдите й. В ноздрите му нахлу познатото й ухание. Чу висок ужасен стон и разбра, че се е изтръгнал от собствената му уста.