Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Добре, тук е. Тя е в някоя от тия сгради.

Без да откъсва поглед от горните етажи на околните небостъргачи, Бош закрачи напред, за да се отдалечи от навалицата и шумните разговори около входа на метростанцията. Намираше се в бетонен каньон и в някоя от цепнатините там горе криеха изчезналата му дъщеря.

— Спри, Хари! Току-що казах на Сун И да ни чака при входа на метрото.

— Ти го изчакай. Аз ще продължа малко по-нататък.

— Не, идвам с теб.

По средата между двете преки той спря и отново се консултира с разпечатката, но нямаше повече указания, които да го упътят. Знаеше, че е близо, ала беше достигнал точка, в която се нуждаеше от помощ, иначе трябваше да гадае. Заобикаляха го хиляди стаи и прозорци. Започваше да осъзнава, че последната част от търсенето му е невъзможна. Бе пропътувал над единайсет хиляди километра, за да намери дъщеря си, а сега се чувстваше безпомощен като дрипавата просякиня на тротоара.

— Дай да видя снимката — протегна ръка Елинор.

Бош й я подаде.

— Няма нищо друго — изсумтя той, — всички тия сгради си приличат.

— Чакай да се ориентирам.

Пред очите му Елинор се върна двайсет години назад в миналото, когато беше агент от ФБР. Тя присви очи и анализира изображението като професионалист, а не като майка на изчезнало момиче.

— Все трябва да има още нещо — рече накрая бившата му съпруга.

— Мислех, че ще се насочим по климатиците, обаче тук всички сгради имат такива.

Елинор кимна, без да откъсва вниманието си от снимката. В този момент се появи Сун, зачервен от усилията да настигне движещата се цел. Тя не му каза нищо, но леко премести ръка, за да вижда и той разпечатката. Бяха достигнали момент в отношенията си, в който нямаха нужда от думи.

Бош се обърна и плъзна поглед по „Нейтън Роуд“. Съзнателно или не, той не искаше да става свидетел на нещо, което вече не му принадлежи.

— Я чакай, тук има някаква закономерност — чу зад гърба му да произнася Елинор. Детективът рязко се завъртя.

— Какво искаш да кажеш?

— Можем да го направим, Хари. Тук има закономерност, която направо ще ни отведе до оная стая.

Побиха го тръпки и той се приближи до нея, за да вижда снимката.

— Покажи ми я тая закономерност — с отчаяна настойчивост произнесе Бош.

Елинор посочи разпечатката и прокара нокът по редицата климатици, отразяващи се в прозореца.

— Не на всеки прозорец от сградата, която търсим, има климатик. Прозорците на някои стаи, като тази, са отворени. Следователно има закономерност. Тук виждаме само част от нея, защото не знаем къде в сградата се намира стаята.

— Сигурно е в средата. При аудиоанализа бяха регистрирани гласове, заглушени от затворила се врата на асансьор. Асансьорът най-вероятно е разположен в средата.

— Добре, това ще ни е от помощ. Да речем, че прозорците са тирета, а климатиците — точки. В отражението виждаме закономерност за етажа, на който се намира Мади. Започни с нейната стая — тире — и после имаш точка, точка, тире, точка, тире.

Тя проследяваше с нокът всеки елемент от закономерността на снимката.

— И ето я нашата закономерност. Трябва да я търсим отляво надясно на сградата.

— Тире, точка, точка, тире, точка, тире — повтори Бош, — прозорците са тирета.

— Точно така — потвърди Елинор. — Хайде да си разделим сградите. Знаем, че сме близо, заради входа на метрото.

Тя се обърна и погледна стената от небостъргачи, обточващи цялата дължина на улицата. Хари първо си помисли, че не бива да доверява никоя сграда на друг. Нямаше да е сигурен, докато сам не огледа всяка фасада. Ала не възрази. Елинор беше открила тази закономерност и това им позволяваше да продължат търсенето. Щяха да направят както предлагаше тя.

— Да започваме — каза детективът, — коя да взема аз?

— Ти вземи оная там, аз ще взема тази — посочи бившата му жена — Сун И, ти отивай в оная. Който приключи със своята, прескача на следващата. Ще продължим така, докато я открием. Започваме отгоре. От снимката знаем, че стаята е на някой от горните етажи.

Елинор имаше право, осъзна Бош. Това щеше да направи търсенето по-бързо, отколкото очакваше. Той се дръпна настрани и се захвана на работа с определената му сграда. Започна отгоре и се спусна надолу, плъзгайки поглед отляво надясно етаж по етаж. Другите двама се разделиха и последваха примера му.

Трийсет минути по-късно, докато оглеждаше третата си сграда, Бош чу Елинор да вика:

— Открих я!

Детективът отиде при нея. Тя стоеше с вдигната ръка и броеше етажите на небостъргача на отсрещния тротоар. Сун скоро се присъедини към тях.