Майкл Коннелли - Деветте дракона

Щом и последният щифт изщрака на място, той отвори вратата и бързо влезе в апартамента, като я затвори и заключи след себе си. Вече знаеше, че Чан си е събрал багажа и няма намерение да се връща. Детективът обаче се съмняваше, че китаецът е успял да побере всичко в онзи куфар. Трябваше да е оставил нещо. Вещи с по-малка стойност за него, ала може би важни за Бош. Преди да тръгне за летището, Чан трябва да беше разпечатал бордовата си карта. Тъй като го бяха наблюдавали, Хари знаеше, че заподозреният не се е отбивал никъде по пътя. В жилището му трябваше да има компютър и принтер.

Той почака трийсетина секунди, докато очите му привикнат към мрака, и когато вече виждаше сравнително добре, влезе в дневната. По пътя се блъсна в някакъв стол и едва не събори един лампион, преди да открие ключа за осветлението. После бързо отиде при предния прозорец и дръпна разтворените завеси.

Извърна се от прозореца и огледа стаята — малка дневна, комбинирана с трапезария и кухня отзад, свързани помежду си с шубер. Вдясно имаше стълбище, водещо към мецанин със спалня. Като че ли не бяха оставени никакви лични вещи. Нито компютър и принтер. Само мебели. Бързо претърси стаята и премина в кухнята. Там го очакваше подобна картина. Шкафовете бяха празни, не забеляза дори кутия с мюсли. В кошчето за смет под мивката беше поставен нов найлонов чувал.

Върна се пак в дневната и се насочи към стълбището. В долния му край имаше електрически ключ с реостат за лампата на тавана на мецанина. Бош я включи на слаба светлина, отиде при лампиона и го угаси.

Оскъдната мебелировка на мецанина се състоеше от легло персон и половина и скрин. Нямаше бюро и компютър. Хари бързо отиде при скрина и провери всички чекмеджета. Бяха празни. Кошчето и аптечката в банята също. Повдигна капака на тоалетното казанче, ала и там не откри нищо.

Очевидно бяха почистили основно апартамента, най-вероятно след заминаването на Чан, когато вече не го бяха наблюдавали. Бош си спомни за повикването от „Цин Мотърс“, отбелязано в телефона на заподозрения. Чан може би беше съобщил на Винсънт Цин, че теренът е свободен.

Разочарован и обзет от усещането, че майсторски са го изиграли, Хари реши да потърси контейнера за смет на жилищния комплекс и да се опита да намери изнесените от апартамента чували. Може да бяха допуснали грешка, оставайки там боклука на Чан. Дори само една бележка или надраскан телефонен номер можеха да са му от полза.

Тъкмо беше стигнал до третото стъпало, когато чу ключалката на входната врата да изщраква. Светкавично се обърна, качи се обратно на мецанина и се скри зад една от носещите колони.

Долу някой включи осветлението и в жилището зазвънтяха китайски гласове. Прилепил гръб към колоната, Бош преброи двама мъже и една жена. Гласът на единия от мъжете доминираше в разговора — когато изобщо се обаждаха, другите двама явно му задаваха въпроси.

Детективът се наклони към ръба на колоната, рискува да хвърли поглед надолу и видя, че „доминиращият“ сочи мебелите. После китаецът отвори вратата на килера под стълбището и махна с ръка. Явно показваше апартамента на двойката. Вече го даваха под наем.

Това означаваше, че рано или късно тримата ще се качат на мецанина. Хари се озърна към леглото — гол матрак върху мека подматрачна конструкция, поставена върху рамка на трийсетина сантиметра над земята, и реши, че това е единственото място, където може да се скрие, без да го намерят. Бързо легна на пода и се вмъкна по гръб под леглото. Гърдите му опираха в долната страна на рамката. Той се примъкна към средата и зачака, следейки огледа на жилището по движението на гласовете.

Накрая групата се заизкачва по стълбището. Детективът затаи дъх, докато двойката обикаляше помещението от двете страни на леглото. Опасяваше се, че някой ще седне на матрака, ала това не се случи.

Изведнъж усети вибрации в джоба си и се сети, че не е изключил звука на джиесема си. За щастие мъжът, който показваше апартамента, продължаваше рекламната си тирада, навярно хвалейки достойнствата на жилището, и гласът му заглуши тихата вибрация. Бош мигновено пъхна ръка в джоба си и измъкна джиесема, за да провери дали не звънят от телефона на дъщеря му. Щеше да му се наложи да отговори на такова обаждане, независимо от извънредните обстоятелства.

Той вдигна устройството към матрака, за да види дисплея. Обаждаше се Барбара Старки от лабораторията за обработка на дигитални изображения и Хари натисна клавиша за отказ на повикването. Щеше да й позвъни по-късно.