Майкл Коннелли - Деветте дракона

Тази интересна находка може би потвърждаваше принадлежността на арестанта към триадата „Смелия нож“, само че не го уличаваше в никакво престъпление. Бош остави ножа при другите вещи на лавицата и продължи работата си.

Скоро изпразни куфара. Той опипа облицовката с длани, за да се увери, че под нея не е скрито нещо, дори го повдигна с надеждата, че може да е прекалено тежък, за да е празен. Ала не беше.

Накрая се зае с двата чифта обувки, които бе намерил в куфара и които беше огледал само повърхностно, отделяйки ги настрани. Знаеше, че единственият начин за сериозен оглед на обувка е да я разглоби на части. Обикновено не го правеше, защото по този начин ги унищожаваше, а не обичаше да разваля мъжки обувки, подозрителни или не. Този път нямаше такива скрупули.

Започна с работните обувки, които Чан носеше предишния ден. Бяха стари и изтъркани, но се виждаше, че собственикът им ги е харесвал. Връзките бяха нови, кожата — мазна от редовното лъскане. Бош извади връзките, за да повдигне езика. После разряза с ножицата подплатата, за да провери дали под петата е скрито нещо. В първата нямаше нищо, но във втората откри визитка, пъхната между двата пласта плат.

Докато оставяше обувката, за да проучи картичката, усети, че във вените му потича адреналин. Най-после нещо!

Визитката беше двустранна — от едната страна на китайски, а от другата на английски. Естествено, той прочете втората.

„ДЖИМИ ФОН

УПРАВИТЕЛ

КОЗУЕЙ ТАКСИ“

Отдолу следваха адрес в Козуей Бей и два телефонни номера. Бош седна за пръв път, откакто бе започнал претърсването на куфара, и продължи да проучва визитката. Чудеше се на какво всъщност се е натъкнал — ако изобщо се е натъкнал на нещо. Козуей Бей се намираше недалеч от Хепи Вали и мола, от който най-вероятно бяха отвлекли дъщеря му. Оттук и логичният въпрос защо визитката на управител на таксиметрова фирма е скрита в работната обувка на Чан.

Той обърна визитката и проучи китайската страна. Имаше три реда текст също като на английската, плюс адреса и телефонните номера в ъгъла. Като че ли и от двете страни пишеше едно и също.

Бош ксерокопира визитката и я прибра в торбичка за веществени доказателства, за да я покаже на Чу. После продължи с втория чифт обувки. След двайсет минути приключи, без да е открил нищо друго. Визитката продължаваше да го интригува, ала беше разочарован от иначе безуспешния обиск. Той върна всички вещи в куфара, като се опита да ги подреди по същия начин, по който ги е намерил. Накрая го затвори и дръпна ципа.

След като остави куфара на пода, Бош позвъни на партньора си. Нямаше търпение да узнае дали обискът на колата на Чан е дал по-добри резултати.

— Още сме до средата — съобщи Ферас, — започнаха с багажника.

— Открихте ли нещо?

— Засега не.

Надеждите на Хари бързо гаснеха. Чан щеше да излезе чист. И това означаваше, че в понеделник ще трябва да го освободят.

— Ти намери ли нещо в телефона? — попита Игнасио.

— Не, нищо. Дневникът беше изтрит. И в куфара нямаше нищо особено.

— Мамка му.

— Да.

— Е, както казах, още не сме стигнали до купето. Ще проверим и тапицерията на вратите, и въздушния филтър.

— Добре. Дръж ме в течение.

Бош затвори и веднага се обади на Чу.

— Още ли го регистрираш?

— Не бе, човек, приключих с това преди половин час. Сега съм в съда, чакам съдия Шампейн да ми разпише основанието.

След вкарването на заподозрян за убийство в ареста се изискваше съдия да разпише формуляра за основание за задържане, който включваше доклад за ареста и излагаше довелите до него улики. Долната летва за основанието беше много по-ниска от задължителната за повдигане на обвинение. Подписването на формуляра обикновено представляваше рутинна процедура, но Чу въпреки това разумно се обръщаше към съдията, вече подписал разрешението за обиск.

— Добре. Исках само да проверя.

— Погрижил съм се. При теб как е, Хари? Какво става с дъщеря ти?

— Все още я няма.

— Съжалявам. С какво мога да помогна?

— Можеш да ми разкажеш за регистрирането.

На Чу му трябваше известно време, докато превключи от темата за похищението на регистрирането на Чан в лосанджелиския следствен арест.

— Няма нищо особено за разказване. Той така и не обели дума. Изсумтя няколко пъти и толкова. Вкараха го в самостоятелна килия и се надявам, че ще си остане там до понеделник.

— Определено. Обадил ли се е на адвокат?

— Щяха да му предоставят достъп до телефон в килията. Тъй че не съм сигурен, но предполагам, че се е обадил.