Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Добре.

— Бившата ти жена обаждала ли се е в полицията?

— Поне е опитала. Не проявили интерес.

— Какво?! Ти прати ли им видеоклипа?

— Още не. Но тя им е казала. Нула внимание.

Гандъл опря ръце на хълбоците си. Правеше го, когато нещо го смущава или иска да демонстрира авторитета си в дадена ситуация.

— Каква е тая работа, Хари?

— В полицията смятали, че е избягала и че трябва да чакаме да се върне. И това напълно ме устройва, защото не искам да замесвам полицията. Засега.

— Виж, те трябва да имат цели звена за борба с триадите. Бившата ти сигурно е попаднала на някоя писарушка. Имаш нужда от техния опит.

Бош кимна в знак, че е наясно с всичко това.

— Сигурен съм, че имат опит, шефе. Обаче триадите съществуват вече над триста години. И процъфтяват. Тая работа не става, ако нямаш свои хора в полицията. Ако бяха отвлекли някоя от твоите дъщери, ти щеше ли да се обадиш на хора, на които нямаш доверие, или щеше да я търсиш сам?

Знаеше, че Гандъл има две дъщери. И двете бяха по-големи от Мади. Едната следваше в „Джонс Хопкинс“ и лейтенантът постоянно се тревожеше за нея.

— Имаш право, Хари.

Бош посочи разпечатката.

— Трябва ми само неделята. Имам представа къде е това място — ще отида там и ще я намеря. Ако не успея, в понеделник сутринта ще се обърна към полицията. Ще разговарям с хората от тяхното звено за борба с триадите, по дяволите, даже ще се обадя в хонконгското представителство на ФБР. Ще направя всичко необходимо, но в неделя ще я потърся сам.

Гандъл кимна и впери поглед в пода. Като че ли искаше да каже още нещо.

— Какво има? — попита Хари. — Сещам се, Чан е подал оплакване, че съм се опитал да го удуша, нали? Смешно, понеже в крайна сметка го отнесох аз. Тоя изрод е адски як.

— Не, не, нищо подобно. Той продължава да мълчи като риба.

— Какво тогава?

Лейтенантът отново кимна и вдигна разпечатката.

— Ами, просто щях да ти кажа да ми се обадиш, ако не успееш в неделя. Проблемът с тия изроди е, че никога не действат директно. Нали разбираш, някой друг път, за друго престъпление. Винаги можем да ги пипнем.

Лейтенант Гандъл искаше да каже, че е готов да пусне Чан, ако това ще помогне на Хари да спаси дъщеря си. В понеделник щяха да съобщят на прокуратурата, че няма да представят доказателства в подкрепа на обвинението в убийство срещу заподозрения и той щеше да бъде освободен.

— Ти си добър човек, лейтенант.

— И естествено, не е ставало дума за това.

— Няма да се стигне дотам, но ти благодаря за това, за което току-що не стана дума. А и за съжаление в понеделник може бездруго да ни се наложи да го освободим. Освен ако през уикенда или при обиските не открием нещо.

Бош си спомни, че е обещал на Тери Соп да й даде копие от пръстовите отпечатъци на Чан, за да има сравнителен материал, ако при експеримента с електростатичното усилване успеят да свалят отпечатък от гилзата, извадена от гърлото на Джон Ли. Той помоли Гандъл Ферас или Чу да й занесат копието и лейтенантът обеща да се погрижи. После върна разпечатката на Хари и както винаги, му каза да го държи в течение, след което се насочи обратно към кабинета си.

Бош остави разпечатката на бюрото си и си сложи очилата за четене. Освен това извади от чекмеджето си лупа и се зае да изучава всеки квадратен сантиметър от образа в търсене на нещо важно, което не е забелязал по-рано. След десет минути безуспешно взиране мобилният му иззвъня. Обаждаше се Ферас, който не знаеше за отвличането на дъщеря му.

— Готов съм, Хари. Имаме разрешение за проверка на телефона му и за обиск на куфара и колата.

— Страшен си, Игнасио. Продължаваш да се справяш идеално с писмената работа.

Това беше самата истина. През трите години на тяхното партньорство нито едно подготвено от него искане на разрешение за обиск не бе отхвърляно от съдия поради липса на основания. Улиците може и да го плашеха, ала не се боеше от съда. Като че ли знаеше точно какво да включи и какво да пропусне във всеки формуляр.

— Мерси, Хари.

— Приключи ли вече там?

— Да, пътувам към службата.

— Защо не се отбиеш в ПСГ да претърсиш колата? Телефонът и куфарът са тук. Веднага ще се заема с тях. Чу регистрира Чан.

Ферас се поколеба. Отиването в Полицейския служебен гараж, за да обискира колата на Чан, щеше да опъне прекалено силно психологическата каишка, която го теглеше към отдела.

— Хмм, Хари? Не смяташ ли, че е по-добре с телефона да поработя аз? Искам да кажа, ти имаш мултифункционален джиесем едва от месец!