Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Коулун — произнесе Старки. — Звучи малко зловещо.

— Знам от дъщеря ми, че името означава „Деветте дракона“.

— Виждаш ли, нали ти казах! Кой ще нарече квартала си „Деветте дракона“, ако не иска да уплаши хората и да ги пропъди оттам?

— Името идва от една легенда. Императорът от една древна династия бил малко момче, прогонено от монголите там, където днес е Хонконг. Заради осемте планински върха, които го заобикаляли, той искал да нарече мястото Осемте дракона, но един от неговите телохранители му напомнил, че императорът също е дракон. Затова го нарекли Деветте дракона — Коулун.

— От дъщеря си ли го знаеш?

— Да. Разказали им го в училище.

Настъпи мълчание. Бош чуваше принтера да работи някъде зад него. Лаборантката се изправи, заобиколи камарата от кашони, взе разпечатката на прозореца и му я подаде — гланцирано копие върху фотографска хартия, също толкова чисто, колкото изображението на екрана.

— Благодаря, Барбара.

— Още не съм свършила, Хари. Както казах, ще прегледам записа кадър по кадър, по трийсет в секунда, и ако има още нещо важно, ще го открия. Освен това ще анализирам аудиосигнала.

Бош само кимна и се вгледа в разпечатката.

— Ще намериш дъщеря си, Хари. Убедена съм.

— Аз също.

На връщане към Дирекция на полицията той набра номера на бившата си жена. Първите й думи бяха:

— Има ли нещо ново, Хари?

— Не много, но работим по въпроса. Сигурен съм, че записът, който ми пратиха, е от Коулун. Това говори ли ти нещо?

— Не. Коулун ли? Защо там?

— Нямам представа. Но може би ще успеем да открием мястото.

— Искаш да кажеш, че полицията ще го открие.

— Не, ние с теб, Елинор. Когато пристигна. Всъщност още не съм си резервирал полет. Обаждала ли си се на някого? Научи ли нещо?

— Нищо не съм научила! — извика тя, стряскайки Бош. — Дъщеря ми е отвлечена, а аз не знам нищо! В полицията изобщо не ми вярват!

— Какви ги говориш? Обаждала ли си се в полицията?

— Да, обадих се. Не мога да седя със скръстени ръце и да те чакам до утре. Обадих се в Бюрото за борба с триадите.

Стомахът на Бош се сви. Не можеше да се насили да повери живота на дъщеря си в ръцете на непознати, макар и специалисти.

— И какво ти казаха?

— Вкараха името ми в компютъра и ме намериха. В полицията ми водят досие. Каква съм, къде работя. Знаят и за предишния път. Когато си помислих, че Мади е отвлечена, а се оказа, че е при приятелка. Затова не ми повярваха. Смятат, че пак е избягала и приятелките й ме лъжат. Казаха да изчакам един ден и ако не се появи, да им се обадя.

— Каза ли им за записа?

— Да, обаче не им направи никакво впечатление. Щом никой не искал откуп, сигурно било инсценирано от нея и приятелките й, за да привлекат внимание. Те не ми вярват!

Тя се разплака от гняв и страх, но Бош се замисли за реакцията на полицията и реши, че това всъщност може да е в тяхна полза.

— Елинор, чуй ме, според мен така е по-добре.

— По-добре ли? Как може да е по-добре? Полицията изобщо не я търси!

— Вече ти казах, не искам полицията да се намесва. Хората, които са я отвлекли, ще видят полицията от километър, но няма да забележат мен.

— Тук не ти е Лос Анджелис, Хари. Обстановката ти е непозната.

— Ще се ориентирам и ти ще ми помогнеш.

Отговорът й се забави. Бош почти стигна до Дирекция на полицията.

— Хари, трябва да ми обещаеш, че ще я намериш!

— Ще я намеря, Елинор — без колебание отвърна той. — Обещавам ти. Ще я намеря.

Бош влезе в главното фоайе и разтвори сакото си така, че закачената на колана му детективска значка да се вижда от новата модерна регистратура.

— Сега се качвам в асансьора — каза той, — връзката сигурно ще се разпадне.

— Добре.

Хари обаче спря пред асансьорите.

— Сетих се нещо. Когато разговаря с приятелките на Мади, успя ли да откриеш Хъ?

— Хъ ли?

— Да, Хъ. Според Мади името означавало „река“. Така се казвала една от приятелките й, с които киснела в мола.

— Кога беше това?

— Имаш предвид кога ми каза ли? Преди няколко дни. При вас трябва да е било четвъртък. Четвъртък сутрин, когато Мади отиваше на училище. Поприказвахме си и аз повдигнах въпроса за цигарите, за което ми беше споменала ти.

Елинор го прекъсна с възмутено сумтене.

— Какво има?

— Ето защо напоследък се държи отвратително с мен. Ти си ме издал!

— Не, нищо подобно. Пратих й една снимка, с която исках да я провокирам да ми позвъни и да обсъдим темата за цигарите. Получи се. И когато й казах, че е по-добре да не пуши, тя спомена за Хъ. Според нея, по-големият брат на Хъ идвал понякога в мола, за да я наглежда, и всъщност пушел той.