Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Не познавам никаква нейна приятелка на име Хъ, нито брат й. Това сигурно показва до каква степен съм изгубила връзка с родната си дъщеря.

— Виж, Елинор, в моменти като тоя и двамата само можем да гадаем за всичко, което сме правили или говорили с нея. Но точно сега това ни разсейва от най-важното. Нали така? Не мисли за това какво си направила или си можела да направиш. Трябва да мислим как да я открием.

— Добре. Пак ще се обадя на приятелките й, които познавам. Ще проверя за Хъ и брат й.

— Виж и дали братът по някакъв начин е свързан с триадите.

— Ще опитам.

— Вече трябва да затварям. Един последен въпрос. Направи ли нещо по оная работа?

Бош кимна на двама детективи от „Грабежи и убийства“, които минаха покрай него на път за асансьора. Бяха от отдел „Неприключени следствия“, който се помещаваше в друга стая. Лицата им не показваха, че знаят какво става. Добре, помисли си Хари, Гандъл може би го пазеше в тайна.

— Оръжието ли имаш предвид? — попита Елинор.

— Да, него.

— Хари, тук още не се е съмнало! Ще се заема, когато съм сигурна, че няма да събудя хората.

— Добре, ясно.

— Обаче още сега ще се обадя да разпитам за Хъ.

— Хубаво. Който от двамата открие нещо, ще позвъни на другия.

— Дочуване, Хари.

Бош затвори и се насочи към асансьорите. Другите детективи вече се бяха качили и той взе следващия асансьор. Докато пътуваше нагоре сам, погледна телефона в ръката си и си помисли, че в Хонконг още не се е зазорило. Видеоклипът, който му бяха пратили, беше заснет по светло. Това означаваше, че дъщеря му може да е била отвлечена още преди дванайсет часа.

Не бе последвало второ съобщение. Хари отново натисна клавиша за бързо избиране и за пореден път се включи гласовата поща на Мади. Той прекъсна връзката и прибра джиесема.

— Жива е — изрече Бош на глас. — Жива е.

Успя да стигне до работното си място в „Грабежи и убийства“, без да привлече ничие внимание. Нямаше и следа от Ферас и Чу. Детективът извади бележник с телефонни номера от чекмеджето си и го отвори на страницата със самолетните компании, които осъществяваха полети от Лос Анджелис до Хонконг. Имаше избор между компаниите, ала това нямаше да му помогне да стигне много по-рано. Всички самолети излитаха между 23 и 1 часа и кацаха в неделя рано сутринта. Над четиринайсетчасовият полет и петнайсетчасовата времева разлика щяха да погълнат цялата събота.

Първо позвъни в „Катай Пасифик“ и си резервира място до прозореца за първия възможен полет. Щеше да пристигне в 05:25 в неделя.

— Хари?

Бош рязко се завъртя на стола си и видя, че Гандъл стои на пътеката пред неговата кабинка. Хари му даде знак да изчака, довърши резервацията и си записа кода на билета си. После затвори.

— Къде са всички, лейтенант?

— Ферас още е в съда, а Чу регистрира Чан.

— С какво обвинение?

— В убийство, както се уговорихме. Но засега не разполагаме с никакви доказателства.

— Ами опитът му да избяга от страната?

— Включихме го в документите.

Бош погледна часовника на стената над дъските за обяви. Два и половина. При обвинение в убийство и опит за бягство, на Чан автоматично щяха да му определят гаранция от два милиона долара. Вече щеше да е късно адвокатът на задържания да иска намаляване на гаранцията или да оспорва основанията за обвинението. Съдът щеше да е затворен през уикенда и едва ли щяха да освободят Чан, освен ако някой не платеше двата милиона в брой. Вещната гаранция можеше да се провери чак в понеделник. Всичко това означаваше, че до понеделник сутрин трябва да съберат доказателства, за да подкрепят обвинението в убийство.

— Как се справя Ферас?

— Не знам. Още е там и не се е обаждал. Въпросът е ти как се справяш. В криминалистиката провериха ли записа?

— Барбара Старки работи върху него в момента. И вече ми даде ей това.

Бош извади разпечатката на прозореца от джоба на сакото си и я разгъна. Той обясни на Гандъл какво означават детайлите според него и че те засега са единственото, за което може да се хване.

— Стори ми се, че правиш резервация за полет. Кога е самолетът ти?

— Довечера. Ще стигна там в неделя рано сутринта.

— И ще изгубиш цял ден?!

— Да, обаче ще си го компенсирам на връщане. Имам цяла неделя, за да я открия. После излитам в понеделник сутрин и кацам в Лос Анджелис пак тогава. Отиваме в прокуратурата и повдигаме обвинение на Чан. Ще се получи, лейтенант.

— Виж, Хари, не мисли за някакъв си един ден. Не мисли за следствието. Просто иди там и я намери. Остани колкото трябва. Ние ще мислим за следствието.