Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Ясно.

Бош просто опипваше на сляпо в търсене на нещо, което да го насочи нанякъде и да вдигне адреналина му.

— Получихме разрешението за обиск — осведоми по-младия детектив той. — Обаче нито в телефона, нито в куфара нямаше нищо, което да ни е от помощ. В една от обувките му беше скрита визитка. Едната страна е на английски, другата на китайски. Искам да видиш дали са еднакви. Знам, че не четеш китайски, но ако пратя копието по факса в ЗБАБ, ще намериш ли някой да го погледне?

— Да, Хари, само че побързай. Колегите сигурно вече се разотиват.

Бош си погледна часовника — четири и половина в петък следобед. Полицейските отдели бързо се превръщаха в призрачни градове.

Той затвори телефона, излезе от кабинката си и се насочи към копирния център в отсрещния край на помещението.

Четири и половина. След шест часа трябваше да е на летището. Знаеше, че щом се качи на самолета, следствието ще спре. През следващите над четиринайсет часа на полета и с дъщеря му, и със случая щяха да продължават да се случват разни неща, ала той щеше да е в състояние на стаза. Като космически пътешественик от филмите, потънал в хибернация по време на дългото завръщане от мисия.

Знаеше, че не може да се качи на самолета без нищо. Трябваше да направи прелом в следствието.

След като прати визитката по факса в Звеното за борба с азиатския бандитизъм, Бош се върна на работното си място. Беше оставил мобилния си телефон на бюрото и видя, че се е обаждала бившата му жена. Нямаше оставено съобщение. Той набра номера й.

— Откри ли нещо? — попита Хари.

— Проведох много дълги разговори с две приятелки на Мади. Тоя път бяха откровени.

— С Хъ ли?

— Не, не с Хъ. Не знам нито цялото й име, нито телефонния й номер. Не ги знаеха и другите момичета.

— Какво ти казаха?

— Че Хъ и брат й не били от училището. Запознали се с тях в мола, обаче дори не били от Хепи Вали.

— Знаят ли откъде са?

— Не, обаче знаеха, че не са тукашни. Мади изглежда много се сближила с Хъ и така се появил братът. Всичко това се развива през последния месец. Всъщност, откакто се върна от гостуването си при тебе. И двете момичета казаха, че донякъде се дистанцирала от тях.

— Как се казва братът?

— Разбрах само, че го наричали Куик. Хъ го представила така, но също като със сестрата, момичетата не научили фамилното му име.

— Това не ни помага особено. Нещо друго?

— Ами, те потвърдиха онова, което ти е казала Мади, че всъщност пушел Куик. Казаха, че имал малко гангстерски вид. Татуировки, гривни… Предполагам… хм, предполагам, че ги е привлякло усещането за опасност.

— Тях или Маделин?

— Главно Мади.

— Мислят ли, че в петък след училище може да е отишла с него?

— Не го казаха директно, обаче според мен имаха предвид точно това.

— Пита ли ги дали Куик е споменавал за връзки с триади?

— Да, отговориха ми, че не е ставало дума за такова нещо. Съвсем естествено.

— Защо да е естествено?

— Тук не се приказва за такива неща. Триадите са анонимни. Навсякъде са, но са анонимни.

— Ясно.

— Знаеш ли, още не си ми казал какво смяташ, че става. Не съм глупава. Разбирам защо го правиш. Не искаш да ме разстройваш с фактите, обаче мисля, че вече трябва да ги науча, Хари.

— Добре.

Бившата му съпруга имаше право. Ако искаше Елинор да даде всичко от себе си, тя трябваше и да знае всичко.

— Разследвам убийството на един китаец, собственик на магазин за спиртни напитки в южен Лос Анджелис. Той плащал редовно на триадата за защита. Убит е в същия ден и час, в които винаги правел седмичните си вноски. Това ни насочи към По-Чин Чан, ковчежника на триадата. Проблемът е, че не разполагаме с нищо повече. Нищо не го свързва пряко с убийството. И днес се наложи да го задържим, защото се канеше да се качи на самолет и да избяга от страната. Нямахме избор. В крайна сметка през уикенда трябва да съберем достатъчно доказателства, за да му предявим обвинение, иначе ще го пуснем и той ще се качи на самолета, за да не го видим никога повече.

— И каква е връзката с дъщеря ни?

— Тук си имам работа с хора, които не познавам, Елинор. Звеното за борба с азиатския бандитизъм в Лосанджелиското полицейско управление и полицията на Монтерей Парк. Някой е съобщил направо на Чан или на триадата, че го разследваме, и той тъкмо затова се е опитал да се чупи. Спокойно може да са ме проучили и да са се спрели на Маделин като начин да ми въздействат, да ме принудят да се откажа. Обадиха ми се по телефона. Някой ме предупреди, че щяло да има последици, ако не оставя Чан на мира. Не съм и предполагал, че последиците ще са…