Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Идвам след пет минути, Барбара — отвърна детективът.

Той излезе на „Лос Анджелис Стрийт“ и се насочи към Паркър Сентър. Поради късния час имаше голям избор от места в гаража зад старата сграда на полицията. Бош паркира, бързо пресече улицата и влезе през задния вход. Асансьорът пътува нагоре сякаш цяла вечност, но когато Хари най-после стигна до почти опустялата лаборатория по криминалистика, от затварянето на телефона всъщност бяха изтекли седем минути.

— Закъсня — отбеляза Старки.

— Извинявай, благодаря ти, че ме изчака.

— Само те дразня. Знам, че бързаш, затова дай направо да погледнем тия неща.

Тя посочи един от компютърните екрани, на който се виждаше замразен кадър на прозореца от видеоклипа. Същият, който беше разпечатал Бош. Лаборантката постави ръка върху пулта си.

— Добре, наблюдавай горната част на отражението в стъклото. Предишния път нито го видяхме, нито го чухме.

Старки завъртя едно от копчетата и съвсем бавно върна записа назад. В мътното отражение Бош видя нещо, което по-рано не бе забелязал. Точно когато обективът започваше да се насочва обратно към дъщеря му, в горния край на стъклото като призрак премина хеликоптер — малка черна машина с нечетлив надпис отстрани.

— А сега го виж в реално време.

Тя върна записа до момента, в който Мади риташе към камерата, и натисна един бутон. Обективът подскочи към прозореца за миг и после се завъртя обратно към момичето. Хари зърна стъклото, но не и отражението на града, камо ли прелитащия хеликоптер.

Неочакваната находка изпълни Бош с възбуда.

— Въпросът е, че за да се отрази в прозореца, Хари, тоя хеликоптер трябва да лети доста ниско.

— Значи или току-що е излетял, или каца.

— Според мен всъщност излита. Като че ли леко се издига, прекосявайки отражението. Незабележимо е с просто око, обаче аз го измерих. Като се има предвид, че отражението показва отдясно наляво онова, което се случва отляво надясно, вертолетът трябва да е излетял от отсрещната страна на улицата.

Бош кимна.

— А когато потърсих звука…

Тя се обърна към другия екран, на който имаше аудиограма, показваща различните изолирани аудиопотоци от клипа.

— … и изчистих другите шумове, доколкото можех, получих ей това.

Старки пусна един от аудиопотоците с почти хоризонтална графика и детективът чу само далечен шум на улично движение, насечен на отделни вълни.

— Това е въздушната струя от ротора — поясни лаборантката. — Самият хеликоптер не се чува, но накъсва фоновия шум. Нещо подобно на стелт.

Хари отново кимна. Беше пристъпил напред. Сега вече знаеше, че държат дъщеря му в сграда до една от малкото хеликоптерни площадки в Коулун.

— Тези подробности ще ти бъдат ли от полза? — попита Барбара.

— Определено.

— Добре. Освен тях имам ето това.

Тя пусна друг аудиопоток с глухо свистене, което напомни на Бош за прииждаща вода. Звукът постепенно се усилваше и накрая утихваше.

— Какво е това? Вода ли?

Старки поклати глава.

— Това е при максимално усилване. Трябваше доста да поработя върху него. Въздух. Излизащ въздух. Предполагам, че става дума за вход на метростанция или шахта, през която излиза изместеният въздух при пристигането на мотрисата. Модерните мотриси са сравнително безшумни. Но когато минават през тунела, изместват много въздух.

— Ясно.

— Помещението е нависоко, може би на дванайсетия-тринайсетия етаж, ако се съди по отражението. Затова и е трудно да локализирам източника. Може да е в подножието на тая сграда или на една пряка оттам. Не мога да определя със сигурност.

— Въпреки това е важно.

— А ето и последното.

Тя пусна първата част на клипа, през която обективът беше насочен към дъщерята на Бош. После усили звука и изолира другите шумове. Хари чу приглушени думи.

— Какво беше това?

— Според мен е извън стаята. Не успях да го изчистя повече. Стените го заглушават и не ми звучи на китайски. Обаче важното е друго.

— Какво?

— Чуй го пак до края.

Старки го пусна отново. Докато слушаше, Бош гледаше уплашените очи на дъщеря си. Мъжкият глас се чуваше прекалено слабо, за да се разбира нещо, после рязко млъкваше, сякаш по средата на изречението.

— Като че ли някой го прекъсва.

— Или може би е в асансьор, чиято врата се е затворила.

Детективът кимна. Асансьорът му се струваше по-правдоподобно обяснение, защото преди внезапно да утихне, гласът звучеше равномерно.

Старки посочи екрана.

— Когато намериш сградата, търси стаята близо до асансьора.