Майкл Коннелли - Падане

Той най-сетне си възвърна дар слово.

— Изпитвам състрадание. Работата ми е да говоря от името на жертви като Лили Прайс. Но какво правим с жертвите на Пел? Той е наранил толкова лошо, колкото е бил наранен самият той. Нима трябва да го потупам по рамото и да му кажа: спокойно, спокойно, всичко ще бъде наред? Не е наред сега и никога няма да бъде. И важното е, че той също го знае.

Разпери ръце, сякаш искаше да каже — такъв съм, това е истината.

— Хари, вярваш ли, че в света има зло?

— Разбира се. Ако нямаше, щях да съм безработен.

— Откъде идва?

— За какво говориш?

— За работата ти. Ти се сблъскваш със злото почти всеки ден. Откъде идва то? Как хората стават зли? Във въздуха ли е? Заразяваш ли се с него, както се заразяваш от грип?

— Не се дръж назидателно с мен. Не съм чак толкова просто устроен.

— Не се държа назидателно. Опитвам се да разбера какво мислиш, за да мога да взема решение. Харесвам те, Хари. Много. Харесвам всичко, което виждам, с изключение на онова, което направи днес в колата. Не искам да започна нещо, а после да излезе, че съм сгрешила в преценката си за теб.

— Това какво е, интервю за работа ли?

— Не. Опитвам се да те опозная.

— Много ми намирисва на онези бързи запознанства, които се организират напоследък. Искаш да научиш всичко, преди да се случи каквото и да било. Има нещо, което не ми казваш.

Тя не отговори веднага и това му подсказа, че е улучил в целта.

— Ана, какво има?

Тя подмина въпроса му и продължи да настоява:

— Хари, откъде идва злото?

Бош се разсмя и поклати глава.

— Хората не разговарят за такива неща, когато опитват да се опознаят. Защо се интересуваш какво мисля по въпроса?

— Просто се интересувам. Какъв е отговорът ти?

Гледаше го сериозно. Това беше важно за нея.

— Виж, мога само да кажа, че никой не знае откъде идва. Просто го има и то е виновно за наистина ужасни неща. И моята работа е да го открия и да го премахна от света. Не е нужно да знам откъде идва, за да го правя.

Тя помълча, преди да отговори.

— Добре казано, Хари, но не достатъчно. Занимаваш се с това отдавна. От време на време трябва да си се замислял откъде идва мракът у хората. Как сърцето им става черно?

— Това да не би да е разговор на тема „природа срещу възпитание“? Защото аз…

— Да, точно това е. За кое гласуваш?

Бош искаше да се усмихне, но някак усети, че това няма да се приеме добре.

— Не гласувам, защото няма…

— Не, трябва да гласуваш. Наистина трябва. Искам да знам.

Беше се навела над масата и шепнеше настоятелно. Облегна се назад, когато дойде сервитьорът да вземе чиниите им. Бош беше благодарен за прекъсването, защото то му даваше време да помисли. Поръчаха си кафе, но без десерт. Сервитьорът изчезна и моментът настъпи.

— Добре. Мисля, че злото определено може да се възпита. Няма съмнение, че точно това се е случило с Клейтън Пел. Но за всеки Пел, който наранява някого, съществува и някой друг, който е имал същото детство като него, но никога не е навредил на когото и да било. Така че има и нещо друго. Някаква друга променлива в уравнението. Дали хората се раждат с нещо, което е заспало и излиза на повърхността само при определени обстоятелства? Не зная, Ана. Наистина не зная. И не си въобразявай, че някой знае. Не и със сигурност. Разполагаме единствено с теории, а в дългосрочен план никоя от тях няма значение, защото теорията няма да спре пораженията.

— Искаш да кажеш, че работата ми е безсмислена, така ли?

— Не, но твоята работа — също като моята — идва едва след като вредата е нанесена. Вярно, има надежда усилията ти да попречат на много от тези хора да повторят постъпките си. Вярвам в това и ти го казах на предишната ни среща. Но може ли то да различи и да спре човек, който не е действал досега, не е нарушавал закона и с нищо не е показал на какво е способен? Защо изобщо водим този разговор, Ана? Кажи ми какво спестяваш.

Сервитьорът пристигна с кафетата и Ана му каза да донесе сметката. Бош прие това за лош знак. Тя искаше да се отърве от него. Искаше да си върви.

— Така значи? Плащаме сметката и бягаш, без да отговориш на въпроса ми?

— Не, Хари, поисках сметката, защото искам да ме откараш у дома. Но преди това трябва да знаеш нещо за мен.

— Тогава ми го кажи.

— Имам син, Хари.

— Знам. Каза, че бил в района на Сан Франциско.

— Да, ходя да го посещавам в затвора. Той е в „Сан Куентин“.

Бош беше очаквал някаква тайна. Но не беше очаквал да е свързана със сина й. Може би с бивш съпруг или партньор. Но не и със сина й.