Майкл Коннелли - Падане

— Не искам да сядам. Нямам нищо общо със случая, освен че познавах човека, който скочи. Това е.

— Тогава ми разкажи за трите ареста.

— Не съм длъжен да ти казвам нищо.

Бош кимна.

— Прав си. Не си длъжен.

Стана и погледна бюрото на Едгар, за да се увери, че всичко е на мястото си. После пристъпи към Мейсън и посочи към гърдите му.

— Запомни този момент. Защото това е моментът, в който се издъни, псе. Това е моментът, в който можеше да си запазиш работата, но вместо това я изгуби. Смяната ти не просто свърши. Беше последната.

Бош тръгна към задния изход. Знаеше, че противоречи сам на себе си. В понеделник сутринта беше казал, че няма да разследва ченгета, а ето че правеше точно това, щеше да изгори това ченге, за да се добере до истината за Джордж Ървинг.

— Хей, почакай.

Бош спря и се обърна. Мейсън свали ръцете си и Бош разчете това като сваляне на гарда.

— Не съм направил нищо лошо. Действах по пряка молба на член на Градския съвет. Не беше искане за конкретно действие. Беше просто сигнал като онези, които си даваме всеки ден, на всяка смяна. Молби от съветника — наричаме ги МОС. Не съм направил нищо лошо и ако смяташ да ме изгориш, ще изгориш неправилния човек.

Бош зачака мълчаливо, но това беше всичко. Тръгна към Мейсън и посочи един стол.

— Сядай.

Този път Мейсън се подчини и си придърпа стол от отдел „Грабежи“. Бош се върна на мястото на Едгар и двамата седнаха един срещу друг от двете страни на пътеката между „Грабежи“ и „Убийства“.

— Разкажи ми за тази молба от съветника.

— Познавам отдавна Джордж Ървинг. Заедно бяхме новобранци в академията. Останахме близки и след като той отиде да учи право. Бях шафер на сватбата му. По дяволите, дори му наех апартамента за медения месец.

Посочи зад себе си към кабинета на лейтенанта, сякаш той е бил въпросният апартамент.

— Срещахме се по рождени дни, по празници… покрай него се запознах с баща му и видях много неща през годините.

— Добре.

— Миналото лято, през юни… не помня точната дата… отидох на парти на момчето на Джордж. То…

— Чад.

— Да, Чад. Току-що беше завършил гимназия с отличие и щеше да продължи в университета в Сан Франциско. Организираха празненство в негова чест и отидох с жена ми, Санди. Съветникът също беше там и си поговорихме, предимно глупости за участъка. Опитваше се да ми обясни защо Градският съвет ни прецаква с парите и разни подобни неща. А накрая ми спомена уж между другото, че имал оплакване от своя избирателка. Взела такси от един ресторант в Холивуд, а шофьорът бил пиян. Колата воняла на бъчва и онзи явно бил вързал кънките. След няколко преки, дамата му казала да спре и слязла. Таксито било на „Блек енд Уайт“, така че той ме помоли да държа под око шофьорите, защото можело да стане проблем. Знаеше, че работя втора смяна и може да видя нещо. Това е всичко. Няма никакви конспирации и никакви глупости. Съобразявах се с думите му, докато патрулирах, и няма нищо нередно. Тогава всяко задържане на шофьорите изглеждаше съвсем основателно.

Бош кимна. Ако историята беше вярна, Мейсън наистина не бе направил нищо лошо. Само че разказът му отново връщаше Ървин Ървинг в картината. Големият въпрос за прокурора и дори за съдебните заседатели щеше да бъде именно съветникът. Дали е използвал ловко влиянието си, за да подпомогне клиента на сина си, или е бил мотивиран единствено от загрижеността си за безопасността на хората? Границата беше много тънка и Бош се съмняваше, че въпросът изобщо ще стигне до заседателите. Ървинг беше твърде умен. Бош обаче остана заинтригуван от онова, което Мейсън каза накрая. „Тогава“ в тези събития нямало нищо нередно.

— Съветникът каза ли ти кога е дошло оплакването и как точно е стигнало до него?

— Не, не ми каза.

— Подобни сигнали подавали ли са се и друг път през лятото?

— Не помня, но може и да не съм разбрал за тях, ако трябва да съм честен. Работя в системата от доста години и имам известни привилегии, ако могат да се нарекат така. Обикновено излизам пръв и се прибирам пръв. Имам предимство при избирането на отпуск, такива неща. Често се случва да пропускам инструктажите. Наслушал съм се на такива и не ми понася да седя в онази малка стаичка и да слушам все едно и също. Партньорът ми обаче, който е новобранец, не пропуска нито един и ми казва, ако има нещо важно. Така че тази МОС може и да е минавала. Просто ме е нямало.

— Но партньорът ти не е споменавал подобно нещо, така ли?