Майкл Коннелли - Падане

Тя водеше към централно фоайе, където се намираха пощенските кутии и табло с различни обяви. Дребен мургав мъж, по всяка вероятност с южноазиатски произход, приближи и каза:

— Полиция. Какво мога направя за вас?

Бош представи себе си и Чу, а мъжът отговори, че името му е Ирфан Хан и че е управител. Бош му каза, че провеждат разследване в района и търсят човек, който може би е бил жертва на престъпление.

— Какво престъпление? — поинтересува се Хан.

— В момента не можем да ви кажем — отвърна Бош. — Просто трябва да установим дали човекът живее тук.

— Как име?

— Чилтън Харди. Може да използва прякора „Чил“.

— Не, не тук.

— Сигурен ли сте, господин Хан?

— Да, сигурен. Аз управител сграда. Той не тук.

— Ще ви покажа негова снимка.

— Добре, показва.

Чу извади снимката на Харди от шофьорската книжка. Хан я разглежда цели пет секунди и накрая поклати глава.

— Сигурен, казва ви. Този мъж не тук.

— Да, схванах. Този мъж не тук. Ами вие, господин Хан? От колко време сте тук?

— Работи тук вече три години. Върши много добра работа.

— И този човек никога не е живял тук? Например преди две години?

— Не, щях помни, ако живял.

Бош кимна.

— Добре, господин Хан. Благодаря за съдействието.

— Аз съдейства напълно.

— Да, господине.

Бош се обърна и тръгна към изхода, а Чу го следваше. Когато стигнаха до колата, Бош дълго гледа към сградата, след което се настани зад волана.

— Вярваш ли му? — попита Чу.

— Да — отвърна Бош. — Мисля, че му вярвам.

— В такъв случай какво мислиш?

— Мисля, че пропускаме нещо. Да идем да се видим с Клейтън Пел.

Запали двигателя и потегли. Докато караше към магистралата, сините и бели ивици на навесите не излизаха от ума му.

Беше един от малкото пъти, в които остави Чу да кара. Седеше отзад с Клейтън Пел. Искаше да бъде близо до него, ако реагира бурно. Когато видя подредените снимки и всеки път избираше тази на Чилтън Харди, Пел беше изчезнал зад стена от контролирана ярост. Бош я усещаше и искаше да бъде до него, ако се наложи да се намеси.

Ана Стоун се возеше отпред и Бош можеше да наблюдава и Пел, и нея. Тя изглеждаше загрижена. Отварянето на старите рани на Пел определено й тежеше.

Бош и Чу бяха обсъдили пътуването, преди да пристигнат в „Буена Виста“ да вземат Пел. Първо минаха през Травъл Таун в Грифит Парк, за да започнат обиколката от място, свързано с хубави спомени за Пел. Той поиска да слезе и да погледа влакчетата, но Бош отказа, тъй като имали график. Всъщност не искаше да позволи на Пел да гледа децата във влакчетата.

След това Чу зави надясно по „Кахуенга“ и пое на север към адреса, на който Чилтън Харди бе живял по времето, когато Пел е бил с него. Бяха се разбрали да не посочват кооперацията на Пел, а просто да видят дали ще я познае.

Когато се намираха на две преки от нея, Пел каза:

— Да, точно тук живеехме. Мислех си, че онова там е училище, и исках да го посещавам.

Той посочи през прозореца към една частна целодневна детска градина с люлка зад телената ограда. Бош можеше да си представи как едно осемгодишно момче би могло да си помисли, че това е училище.

Вече приближаваха жилищната сграда. Намираше се от страната на Пел. Чу махна крака си от газта и продължи по инерция, което Бош сметна за подсказване, но минаха покрай адреса без никаква реакция от страна на Пел.

Не беше някаква катастрофа, но Бош остана разочарован. Мислеше от гледната точка на обвинението. Ако можеше да свидетелства, че Пел е посочил жилищната сграда без ничия помощ, това щеше да подкрепи историята му. Ако се наложеше изрично да му покажат сградата, защитата можеше да възрази, че Пел е манипулирал полицията и че показанията му са плод на желанието му за отмъщение.

— Нещо друго? — попита Бош.

— Да, мисля, че току-що я подминахме, но не съм сигурен.

— Искаш ли да се върнем?

— Може ли?

— Разбира се. От коя страна беше?

— От моята.

Бош кимна. Сега нещата изглеждаха по-добре.

— Детектив Чу — каза той. — Вместо да обръщаш, направи една обиколка, за да може Клейтън отново да гледа от своята страна.

— Дадено.

Чу зави надясно на следващата пряка, после отново надясно и подмина три преки. Последва нов десен завой и излязоха на „Кахуенга“, на ъгъла на детската градина. Зави отново и се озоваха само на пряка и половина от адреса.

— Да, точно тук — каза Пел.

Чу караше по-бавно от разрешеното. Някаква кола наду клаксон зад тях и ги задмина. Никой в полицейската кола не обърна внимание.