Майкл Коннелли - Падане

— Назначението му е в шест-Адам-шейсет и пет, вероятно обикновено работи там.

Периодът на едно назначение продължаваше двайсет и осем дни. Първото „шест“ се отнасяше за Холивуд. „Адам“ беше името на патрулната единица, а „шейсет и пет“ беше зоната. Бош не можеше да си спомни къде точно се намира тя и реши да импровизира.

— Шейсет и пет, това коридорът Ла Бреа ли беше?

— Точно така, Хари.

Помоли Уиткомб да не споменава на никого за разговора, благодари му и затвори.

Обмисли ситуацията и си даде сметка, че Ървин Ървинг е недосегаем. Ако Мейсън беше арестувал шофьорите на „Б & У“ с цел да осигури франчайза на „Риджънт“, вероятно го беше направил по молба на бившия си приятел и колега от академията, Джордж Ървинг. Трудно можеше да се докаже, че съветникът има нещо общо с това.

Влезе в паркинга и го обиколи, като се оглеждаше за партньора си. След като стана ясно, че е пристигнал пръв, спря на главната алея и зачака. Забарабани по таблото и си даде сметка, че е разочарован от признанието, че действията на Ървин Ървинг може и да не са довели до смъртта на сина му. Ако съветникът бъдеше обвинен, че е продал влиянието си в полза на „Риджънт“, това щеше да изглежда съмнително. Ървинг можеше да възрази, че цялата схема е била замислена и изпълнена от мъртвия му син, а Бош не вярваше, че би се посвенил да го направи.

Свали прозореца, за да подиша свеж въздух. Опита се да се избави от безпокойството, като се прехвърли на другия случай и се замисли за Клейтън Пел и какво да правят с него. После си помисли за Чилтън Харди и си даде сметка, че не иска да се откаже от възможността да зърне човека, който бе основната мишена в разследването на случая „Лили Прайс“.

Предната врата се отвори и Чу се намести до него. Бош беше така погълнат от мислите си, че не го беше видял да влиза в паркинга.

— Давай, Хари.

— Знаеш ли, размислих. Искам да обръснем адреса на Харди, може би дори да го видим какво представлява, ако изкараме късмет.

— „Обръснем“?

— Като при „бръснещ полет“. Да видим кое как е, преди да се върнем за сериозна работа. После отиваме да се видим с Пел. Нещо против?

— Нищо.

Бош излезе от паркинга и се върна на магистрала 101, движението на запад към Уудланд Хилс беше натоварено. Двайсет минути по-късно излезе на Топанга Кениън Булевард и пое на север.

Адресът на Чилтън Харди се оказа двуетажна жилищна кооперация близо до големия супермаркет на Уест Вали. Сградата беше голяма, заемаше пространството от тротоара до задна алея с подземен паркинг. След като я обиколи, Бош паркира пред централния вход и с Чу слязоха от колата. Докато оглеждаше мястото, Бош изпита смътното чувство, че вижда нещо познато. Сградата имаше сиви стени и бели первази в стил Кейп Код, с навеси на тъмносини и бели ивици над прозорците отпред.

— Това място познато ли ти е? — попита Бош.

Чу впери поглед в сградата.

— Не. Трябва ли?

Бош не отговори. Отиде до вратата, където имаше домофон. Имената на четирийсет и осемте обитатели бяха изписани до звънците, заедно с номерата на апартаментите. Бош прегледа списъка и не откри името „Чилтън Харди“. Според базата данни Харди трябваше да живее в апартамент 23. Името до съответния звънец беше „Филипс“. Бош отново получи пристъп на deja vu. Беше ли идвал тук и преди?

— Какво мислиш? — попита Чу.

— Кога е издадена шофьорската книжка?

— Преди две години. Може тогава да е живял тук, а после да се е преместил.

— Или никога да не е стъпвал тук.

— Да, избира случаен адрес, за да заличи следите си.

— Може и да не е чак толкова случаен.

Бош се огледа, чудеше се дали да рискува да провери ситуацията и евентуално да предупреди Харди (ако беше тук), че е привлякъл вниманието на полицията. Видя табела, поставена на тротоара.

ЛУКСОЗНИ АПАРТАМЕНТИ „АРКЕЙД“

АПАРТАМЕНТ под НАЕМ

ДВЕ СПАЛНИ, ДВЕ БАНИ, БЕЗПЛАТЕН ПЪРВИ МЕСЕЦ

ПОДРОБНОСТИ ВЪТРЕ

Бош реши засега да не звъни на апартамент 23. Вместо това натисна номер 1. На него пишеше „Управител“.

— Да?

— Идваме да огледаме свободния апартамент.

— Трябва има уговорка.

Бош погледна таблото и едва сега видя обектива на камера до говорителя. Управителят вероятно го гледаше и това никак не му хареса.

— Така и така сме тук. Искате ли да го дадете под наем, или не?

— Трябва има уговорен час. Съжалявам.

Майната му, помисли си Бош.

— Отваряйте. Полиция.

Извади значката си и я вдигна пред камерата. След секунда електрическата ключалка избръмча и Бош бутна вратата.