Майкл Коннелли - Падане

Бош сви рамене.

— Несъответствието във времето е дупка. Не разполагаме с нищо, което да доказва, че Макуилън е бил в стаята на Ървинг. Всички отпечатъци вътре и по стълбата бяха пуснати през компютъра. Макуилън щеше да излезе.

— Как обясняваш несъответствието във времето?

— Преценявал е мястото. Тогава го е забелязал очевидецът, а не когато се е върнал.

Райдър кимна.

— Ами белезите по рамото на Ървинг? Могат ли да се сравнят с часовника на Макуилън?

— Възможно е, но това няма да е достатъчно доказателство. Може да изкараме късмет и дори да открием ДНК по часовника. Но си мисля, че голямата дупка в случая е самият Ървинг. Защо изобщо е отишъл в хотела? Историята с Макуилън разчита на шанса. Таксиметров шофьор вижда Ървинг. Казва на Макуилън. Дълбоко спотаеният гняв и обидата вземат връх. След края на смяната Макуилън грабва работен гащеризон и тръгва към хотела. Качва се по стълбата, успява по някакъв начин да се добере до стаята на Ървинг и го удушава. Съблича тялото и сгъва прилежно дрехите му, но пропуска едно копче на пода. После го хвърля през балкона и всичко прилича на самоубийство. На теория изглежда правдоподобно, но какво е правил там Ървинг? Среща ли е имал? Чакал ли е някого? И защо е оставил вещите си — портфейл, телефон и всичко останало — в сейфа? Ако не отговорим на тези въпроси, ще останем с толкова голяма дупка, че можем да прекараме и слон през нея.

Райдър кимна и попита:

— И какво предлагаш да правим?

— Ние няма да правим нищо. Аз ще продължа да работя. Но и ти, и шефът трябва да знаете, че колкото повече напредва разследването, толкова повече се доближаваме до съветника. Ако притисна Робърт Мейсън и разбера защо е започнал да насажда шофьорите на „Б & У“, може да се стигне направо до самия Ървин Ървинг. Шефът трябва да е наясно с това.

— Ще му кажа. Това ли е следващият ти ход?

— Още не съм сигурен. Искам да знам колкото се може повече, преди да се заема с Макуилън.

Райдър стана. Нямаше търпение да си тръгне.

— Връщаш ли се? — попита тя. — Искаш ли да повървим?

— Не, тръгвай — отвърна Бош. — Смятам да проведа няколко телефонни разговора.

— Добре, Хари. Успех. И да се пазиш.

— Да, ти също. Да се пазиш там горе.

Тя го погледна. Знаеше, че има предвид десетия етаж на КНП. Усмихна се и той й отвърна с усмивка.

Бош седна отново на пейката и събра кураж. Извади телефона и се обади на Ана Стоун. Беше му дала номера на мобилния си телефон, когато се разделиха в понеделник вечерта.

Тя отговори веднага, въпреки че номерът му беше скрит.

— Хари Бош е.

— Помислих си, че може да си ти. Има ли нещо ново?

— Не, днес работя по друг случай. Партньорът ми обаче се опитва да открие онзи Чил.

— Добре.

— Нещо ново при теб?

— Не, все същата добра работа, която вършим винаги.

— Радвам се да го чуя.

Последва неловко мълчание, но накрая той се престраши.

— Довечера дъщеря ми ще учи при една приятелка, така че съм свободен. И се питах… така де, знам, че е много скоро… но исках да се видим и ако нямаш нищо против, да вечеряме отново заедно.

— Ами…

— Добре, няма значение. И без това се обаждам в последния момент. Аз ще…

— Не, не, просто в сряда и четвъртък вечерта имам сеанси.

— Не правите ли почивка за вечеря?

— Да, но е много кратка. Виж какво, става ли да ти се обадя малко по-късно?

— Да, но не е нужно да пренебрегваш…

— Искам да се видим, но трябва да поверя дали някой ще се съгласи да си разменим смените. Става ли да ти звънна след малко?

— Разбира се.

Бош й каза номера си и затвори. Стана, потупа Чарли Чаплин по рамото и тръгна към изхода.

Когато се върна в отдела, Чу работеше на лаптопа и не вдигна глава, когато той влезе в кабинката.

— Намери ли моя човек?

— Още не.

— Как вървят нещата?

— Не много добре. Има деветстотин и единайсет варианта на Чил в базата данни. И това е само за Калифорния. Така че не храни големи надежди.

— Това всички ли са, или само за периода, за който попитах?

— Периодът няма значение. Твоят човек от осемдесет и осма може да е бил вкаран в базата по всяко време преди или след това. Зависи дали е бил арестуван, разпитван или е станал жертва. Възможностите са цял куп. Трябва да прегледам всички.

Чу говореше отсечено. Бош знаеше, че още е ядосан, задето бе изключен от разследването на Ървинг.

— Всичко това може да е вярно, но хайде като начало да стесним периода до… да речем, до деветдесет и втора. Имам предчувствието, че ако е влязъл в системата, е станало преди това.