Майкл Коннелли - Падане

— Не съм съвсем сигурен как точно е станало, но и баща, и син имат връзки в управлението. Съветникът си има симпатизанти, а синът му е бил ченге три години. Негов близък приятел работи като патрулен полицай в Холивуд. Събрах всички доклади за арестите и актовете на шофьори на „Б & У“. Едно и също ченге — приятелят на Джордж Ървинг — е извършило и трите ареста за шофиране в пияно състояние и е издало два акта. Казва се Робърт Мейсън. Каква е вероятността от случайно съвпадение?

— Все пак има такава. Правиш първия арест и после знаеш как точно изглеждат нещата.

— Хубаво, Киз, както кажеш. Един от шофьорите дори не бил спрян. Чакал на стоянка на „Ла Бреа“, когато Мейсън го спипал.

— Добре, задържанията законни ли са?

— Духали са и задържанията са законни, доколкото знам. Но все пак имаме три удара, започващи месец след наемането на Ървинг. След това шофирането в пияно състояние, пътните нарушения и катастрофата станали основен довод „Риджънт“ да поискат от комисията да отнеме холивудския франчайз на „Б & У“. Всичко се нарежда като по ноти и просто ми намирисва, Киз.

Тя най-сетне кимна, приемайки мълчаливо гледната му точка.

— Добре, дори да съм съгласна с теб, остава още един въпрос — как всичко това води до убийството на Джордж Ървинг? И защо?

— Не съм сигурен, но нека продължа с…

Бош млъкна, когато откъм лобито внезапно се чуха високи гласове. След няколко секунди утихнаха.

— Добре, нека продължа с нощта, в която Ървинг е полетял от балкона. Пристига с колата си в девет и четирийсет, дава ключовете на прислужника и се качва в лобито да се регистрира. По същото време в хотела идва писател от Източния бряг на име Томас Рапорт. Пристига с такси от летището и спира точно зад Ървинг.

— Нека позная. Пътувал е с кола на „Блек енд Уайт“.

— Знаеш ли, лейтенант, трябваше да станеш детектив.

— Опитах, но партньорът ми беше задник.

— И аз така чух. Както и да е, права си. Било е такси на „Б & У“ и шофьорът дори познал Ървинг, когато той предавал колата си на прислужника. Снимката му се разнасяла из гаража, когато „Б & У“ получили копие от писмото на „Риджънт“ до комисията. Шофьорът, тип на име Ролинс, разпознава Ървинг, взема радиостанцията и казва: „Просто да не повярвате, току-що видях обществен враг номер едно“ или нещо подобно. И съобщението се приема от началника на смяната. На нощната смяна. Човек на име Марк Макуилън.

Бош млъкна и зачака Райдър да разпознае името. Тя обаче не реагира.

— Макуилън като „Макилин“ — подсказа й той. — Това говори ли ти нещо?

Райдър поклати глава.

— Беше преди да постъпиш — каза Бош.

— Кой е той?

— Бивше ченге. Десетина години по-млад от мен. Навремето се превърна в символ на онази душаща хватка, покрай която имаше толкова спорове. И накрая беше принесен в жертва на тълпата.

— Не разбирам, Хари. Каква тълпа? Какво жертвоприношение?

— Казах ти, беше в специалната комисия, създадена, за да умилостиви гражданите на Южен Ел Ей, които твърдяха, че душащата хватка е узаконено убийство. Ченгетата я използваха и доста хора от южната част на града умряха. Истината е, че нямаше нужда от специална комисия, за да променят политиката. Можеха просто да забранят хватката. Но вместо това предпочетоха да покажат колко сериозно реагира управлението на възмущението на обществеността.

— Добре, какво общо има това с Макуилън?

— Аз бях просто редови изпълнител в комисията. Събирах сведения. Занимавах се с аутопсиите. И ето какво научих. Статистиката отговаряше на расовите и географските граници. Вярно, повечето смъртни случаи бяха в южната част и броят на умрелите афроамериканци беше много по-голям в сравнение с жертвите от други раси. Но в южната част имаше далеч повече инциденти, при които се стигаше до прилагане на сила. Колкото повече сблъсъци, сбивания и съпротиви при арест има, толкова повече са смъртните случаи. Проста математика. Само че когато се намеси расовата политика, няма нищо просто.

Райдър беше чернокожа и отраснала в Южен Ел Ей, но Бош говореше с нея като ченге с ченге и затова изобщо не се чувстваше неловко. В миналото бяха партньори и работеха като екип под изключителен натиск. Райдър познаваше Бош едва ли не като себе си. Бяха като брат и сестра и помежду им нямаше спестени неща.

— Макуилън работеше нощна смяна на Седемдесет и седма — каза той. — Обичаше екшъна и го получаваше почти всяка нощ. Не си спомням точния брой, но за четири години имаше повече от шейсет ситуации с употреба на сила. А както се сещаш, това са само докладваните. При тези инцидента той бе използвал много често душащата хватка и за три години бе успял да убие двама души. Няма друго ченге, което да е участвало в повече от един смъртен случай. Той е единственият, защото е използвал хватката повече от всеки друг. Така че, когато комисията заработи…