Майкл Коннелли - Падане

Бош най-сетне се изтръгна от унеса си и погледна към Ролинс.

— Как реагира Макуилън, когато му каза, че си видял Ървинг?

— Никак. Май попита дали е отседнал в хотела.

— И ти какво му отговори?

— Че вероятно да. Така де, оставяше колата си в гаража. А той е малък и е само за гостите на хотела. Ако просто отиваш до бара, трябва да паркираш другаде.

Бош кимна. Ролинс беше прав.

— Добре, сега ще те върнем обратно, Хуч. Ако кажеш на някого за разговора ни, ще разбера. И ти обещавам, че това няма да е добре за теб.

Ролинс вдигна примирително ръце и обяви:

— Гроб съм.

След като оставиха Ролинс, продължиха към центъра и Дирекцията на полицията.

— Значи Макуилън — каза Чу. — Кой е той? Личи си, че името означава нещо за теб.

— Бивше ченге, както каза Ролинс.

— Познаваш ли го?

— Знам за него, но не съм го срещал.

— Е, каква е историята?

— Ченге, принесено в жертва на боговете на помирението. Изгуби работата си, защото правеше точно онова, на което го бяха учили.

— Стига си увъртал, Хари. Какво става?

— Такова, че трябва да се кача на десетия етаж и да поговоря с един човек.

— С шефа ли?

— Не, не с шефа.

— Значи за пореден път няма да кажеш на партньора си какво става, докато не решиш, че моментът е подходящ.

Бош не отговори. Смилаше събраната информация.

— Хари! На теб говоря.

— Чу, когато се приберем, искам да започнеш издирване по прякор.

— На кого?

— На мъж, който е бил известен като Чил в района на Северен Холивуд и Бърбанк преди около двайсет и пет години.

— Какво? Да не говориш за другия случай?

— Искам да намериш този тип. Инициалите му са Ч. Х. и са го наричали Чил. Явно е някакъв вариант на малкото му име.

Чу поклати глава.

— Аз бях дотук, човече. След това нещо приключвам. Не мога да работя така. Ще кажа на лейтенанта.

Бош кимна едва-едва.

— Да разбирам ли, че първо ще проведеш издирването?

Бош не се обади предварително на Киз Райдър. Просто взе асансьора до десетия етаж и влезе в КНП без никакви покани или уговорки. Озова се пред две бюра с двама адютанти зад тях. Насочи се към лявото.

— Детектив Хари Бош. Трябва да се видя с лейтенант Райдър.

Адютантът беше млад полицай в безупречна униформа с надпис „РИВЕРА“ на табелката. Той взе някакъв бележник и го изучава известно време.

— Тук не откривам нищо. Лейтенантът очаква ли ви? В момента е на среща.

— Да.

Ривера като че ли се изненада и му се наложи отново да направи справка с бележника.

— Седнете, ако обичате, детектив. Ще проверя дали е налице.

— Направете го.

Ривера не помръдна. Чакаше Бош да се отдалечи. Хари отиде при столовете, но остана прав до прозорците — характерната кула на Градския съвет запълваше по-голямата част от изгледа. Ривера вдигна телефона и позвъни, като закри с длан микрофона, докато говореше. Секунди по-късно затвори, но дори не погледна към Бош.

Бош отново се обърна към прозореца и погледна надолу. Видя телевизионен екип на стълбището пред Градския съвет — дебнеше поредната мръвка от някой политик, решил да пусне някаква новина. Запита се дали по мраморните стъпала няма да се спусне Ървинг.

— Хари?

Обърна се. Беше Райдър.

— Поразходи се с мен.

Прииска му се да не го беше казвала, но я последва, когато тя се обърна и мина през двойната врата на коридора, щом останаха сами, Райдър се обърна към него.

— Какво става? Имам хора в кабинета си.

— Трябва да поговорим. Веднага.

— Тогава говори.

— Не тук. Нещата се развиват. По начина, за който те предупредих. Шефът трябва да знае. Кой е в кабинета ти? Ървинг ли?

— Не, престани с тая параноя.

— Тогава защо разговаряме тук?

— Защото кабинетът ми е зает и защото ти поиска пълна конфиденциалност. Дай ми десет минути и ще се срещнем при Чарли Чаплин.

Бош отиде до асансьора и натисна копчето. Беше само едно — за надолу.

— Ще бъда там.

Сградата „Бредбъри“ се намираше на една пряка разстояние. Бош влезе през страничния вход на Трета и се озова в сумрачния вестибюл със стълбището. Там имаше пейка със статуя на Чарли Чаплин в прочутата му роля на Скитника. Бош седна в сенките до Чарли и зачака. „Бредбъри“ беше най-старата и най-красива сграда в центъра. В нея се намираха частни и полицейски офиси, както и помещенията за изслушване на Дисциплинарната комисия, използвани от Вътрешния отдел. Странен избор за тайна среща, но навремето с Райдър използваха точно това местенце.