Майкл Коннелли - Падане

— Как ли пък не! — извика диспечерът.

— Трябва ми съдействието ви и ако не го получа, неприятностите, които ви безпокоят, ще ви бъдат най-малкият проблем. И в крайна сметка пак ще получа онова, което искам. Така че решавайте по-бързо как смятате да играете.

Двамата мъже отново се спогледаха. Бош погледна към Чу. Ако блъфът не минеше, щеше да се наложи да действат по-грубо. Слава богу, лицето на Чу не издаваше нерешителност.

Диспечерът отвори един класьор, който лежеше в края на бюрото. Вътре имаше нещо като график и той обърна три листа назад до неделя.

— Добре, Хуч Ролинс е карал онази кола в неделя вечерта. А сега се разкарайте.

— Хуч Ролинс? Какво е истинското му име?

— Откъде да знаем, по дяволите? — сопна се диспечерът.

На Бош започна да му писва от него. Пристъпи напред и го погледна отгоре. Телефонът иззвъня.

— Не вдигай — нареди Бош.

— Убиваш ни бизнеса, човече!

— Ще се обадят отново.

Бош впи поглед в диспечера.

— Хуч Ролинс на работа ли е в момента?

— Да, взе две смени.

— Добре, намери го по радиото и му кажи да се прибере.

— Да бе, и как точно ще се получи?

— Кажи му, че трябва да смени колата. Че сте му приготвили по-добра. Току-що са я докарали с камион.

— Няма да повярва. Не очакваме никакъв камион. Ще излезем от бизнеса заради такива като вас.

— Накарай го да повярва.

Бош изгледа свирепо диспечера и онзи се обърна към микрофона и повика Хуч Ролинс.

Бош и Чу излязоха от офиса и обсъдиха как да действат, когато шофьорът пристигне. Решиха да го изчакат да слезе от колата, преди да тръгнат към него.

Няколко минути по-късно пристигна очукано такси, което не беше мито най-малко от година и половина. Зад волана седеше мъж със сламена шапка. Той изскочи навън и извика:

— Къде са ми новите колела?

Бош и Чу го приближиха от двете страни. Когато се озоваха достатъчно близо, за да могат да го задържат при нужда, Бош заговори:

— Господин Ролинс, ние сме от ЛАПУ и искаме да ви зададем няколко въпроса.

Ролинс ги погледна объркано. По погледа му личеше, че се чуди дали да бяга, или да се бие.

— Какво?

— Казах, че искаме да ви зададем няколко въпроса.

Бош извади значката си, за да му покаже, че всичко е официално. Никой не можеше да избяга от закона.

— Какво съм направил?

— Доколкото знаем, нищо, господин Ролинс. Искаме да поговорим за нещо, което може би сте видели.

— Значи няма да ме насадите като другите момчета?

— Не знаем за какво говорите. А сега бихте ли дошли с нас до участъка в Холивуд, за да седнем и да поговорим на спокойствие?

— Арестуван ли съм?

— Засега не. Разчитаме, че ще пожелаете да ни сътрудничите и просто ще отговорите на няколко въпроса. След това ще ви върнем тук.

— Вижте, дойда ли с вас, смяната ми отиде.

Бош беше на път да изгуби търпение.

— Няма да ви отнемем много време, господин Ролинс. Моля ви да ни сътрудничите.

Ролинс явно разбра от тона му, че ще му се наложи да отиде с тях, без значение дали по трудния, или по лесния начин. Уличният прагматик в него избра лесния начин.

— Добре, да приключваме по-бързо. Не е нужно да ме закопчавате, нали?

— Никакво закопчаване — каза Бош. — Всичко ще мине тихо и кротко.

По пътя Чу седеше отзад с Ролинс, а Бош се обади в близкия участък и запази стая за разпит в детективското бюро. Пет минути по-късно въведоха Ролинс в помещение три на три метра с маса и три стола. Бош го настани на стола срещу другите два.

— Искате ли нещо, преди да започнем? — попита той.

— Какво ще кажеш за кола, пура и мацка? — изхили се Ролинс, но детективите останаха сериозни.

— Какво ще кажеш само за кола? — предложи Бош.

Бръкна в джоба си за дребни и намери четири монети по двайсет и пет цента. Даде ги на Чу. Той беше младшият партньор и на него се падаше удоволствието да се разходи до автомата за безалкохолни в другия край на коридора.

— И така, Хуч, хайде като за начало да ни кажеш цялото си име.

— Ричард Алвин Ролинс.

— Откъде е това „Хуч“?

— Нямам представа, човече. Открай време ми викат така.

— Какво имаше предвид с това, че не искаш да бъдеш насаден като другите момчета?

— Нищо, човече.

— Как ли пък не. Каза го. А сега ми кажи кой е бил насаден. Ще си остане зад тези четири стени.

— Ох, човече, нали знаеш. Само ни поглеждат и вече са ни обвинили в каране в пияно състояние и какво ли не още.

— И мислиш, че всичко това е нагласено?

— Стига, човече, това е пол-ю-тика. Какво очакваш? Така де, виж какво направиха с онова арменско копеле.