Майкл Коннелли - Падане

Бош знаеше, че ако избухне пред Соломон, детективът ще бъде абсолютно безполезен до края на разследването. Все още не беше готов да го губи. Затова се принуди да продължи.

— Добре, минаваме на другия доклад. Разпитали сте писателя, Томас Рапорт. Имате ли повече подробности защо е дошъл в Ел Ей?

— Не знам, той е някакъв известен сценарист. Студиото го настанило в едно от онези бунгала отзад, където умря Белуши. Цената е две хилядарки на нощ, а той каза, че щял да остане в града цяла седмица. Правел някакви поправки в сценарий.

Това поне отговори на още един въпрос — колко време ще имат достъп до Рапорт, ако случайно им потрябва.

— Значи студиото му е пратило и лимузина. Как е стигнал до хотела?

— Ъъъ… не, пристигнал с такси от летището. Самолетът му кацнал по-рано и колата на студиото още я нямало, така че взел такси. Каза, че именно затова Ървинг бил пред него на рецепцията. Пристигнали по едно и също време, но Рапорт трябвало да чака бакшиша да му издаде касова бележка, а това продължило цяла вечност. Беше малко ядосан от тази история. Бил уморен до смърт заради часовата разлика. Искал по-скоро да се прибере в бунгалото си.

За момент Бош усети леко трепване в корема си. Беше смесица от инстинкт и осъзнаване, че всичко в този свят си има определено място. Истината се разкриваше на праведните. Често изпитваше това чувство в момента, когато нещата по някой случай започваха да се подреждат.

— Джери — каза той, — Рапорт каза ли ви с коя таксиметрова компания е пътувал до хотела?

— Имаш предвид името ли?

— Да, нали знаеш — „Вали каб“, „Уелоу каб“ и така нататък. Името е изписано на вратите на колата.

— Не каза, но какво общо има това?

— Може би нищо. Взе ли номера на мобилния му?

— Не, но ще остане в хотела цяла седмица.

— Да. Вярно. Виж какво, Джери. Искам с партньора ти да се върнете в хотела и да питате за човека на пожарната стълба. Разберете дали някой е имал някаква работа през онази нощ, че да му се е налагало да използва стълбата. И проверете какви са им униформите.

— Стига, Бош. Станало е най-малко два часа преди Ървинг да падне. А може би и повече.

— Не ми пука, ако ще да са два дни. Искам да отидете там и да започнете да задавате въпроси. Изпрати ми доклада, когато приключите. Чакам го до довечера.

Прекъсна връзката и се обърна към Чу.

— Дай да видя папката на Ървинг за онзи клиент с таксиметровия франчайз.

Чу се разрови в купчината и му подаде една папка.

— Какво става? — попита той.

— Засега нищо. Върху какво работиш?

— Върху застраховките. Дотук всичко е законно. Трябва обаче да се обадя по телефона.

— Аз също.

Бош вдигна стационарния телефон и се обади в „Шато Мармон“. Изкара късмет. Когато го прехвърлиха на бунгалото на Томас Рапорт, писателят отговори.

— Господин Рапорт, обажда се детектив Бош от ЛАПУ. Имам няколко допълнителни въпроса относно разговора, който сте провели с колегите ми. Удобно ли е да поговорим?

— Всъщност не. Точно в момента съм в средата на една сцена.

— Сцена?

— Филмова сцена. Пиша филмов сценарий.

— Разбирам и ви влизам в положението, но това ще отнеме само няколко минути и е много важно за разследването.

— Онзи сам ли е скочил, или са му помогнали?

— Засега не можем да кажем със сигурност, сър, но ако отговорите на няколко въпроса, ще бъдем по-близко до истината.

— Давайте, детектив. Целият съм ваш. По гласа ви си ви представям малко като Коломбо.

— Чудесно, сър. Мога ли да започна?

— Да, детектив.

— Пристигнали сте в хотела в неделя вечер с такси, нали така?

— Да, точно така. Направо от летището. „Арчуей“ трябваше да изпратят кола, но кацнахме по-рано и колата я нямаше. Не ми се чакаше, така че взех такси.

— Случайно да помните името на компанията, която сте използвали?

— Компанията ли? Имате предвид като „Чекър каб“, или нещо такова?

— Да, сър. Имаме няколко компании, които са лицензирани да работят в града. Питам за името, което е било написано на вратата на таксито.

— Съжалявам, но не го знам. Имаше опашка таксита и просто скочих в първото.

— Помните ли какъв цвят беше?

— Не. Помня само, че беше мръсно. Трябваше да изчакам колата на студиото.

— Казали сте на детективи Соломон и Гленвил, че сте се забавили при хотела, защото сте чакали да получите касова бележка. Случайно да я пазите?

— Момент.

Докато чакаше, Бош отвори папката на Ървинг с проекта за таксиметровия франчайз и започна да преглежда документите. Намери договора между Ървинг и „Риджънт“, подписан преди пет месеца, после попадна на писмо, адресирано до Градската комисия по франчайзите. Комисията се уведомяваше, че „Риджънт Такси“ ще кандидатства за франчайз в Холивуд при конкурса догодина. В писмото също се изброяваха проблемите с „ефективността и доверието“, които имаха сегашните държатели на франчайза „Блек енд Уайт Такси“. Преди да приключи с четенето, Рапорт отново се обади: