Майкл Коннелли - Падане

— Намерих бележката, детектив. „Блек енд Уай“. Това е името на компанията.

— Благодаря, господин Рапорт. И един последен въпрос. На бележката пише ли името на шофьора?

— Ами… не, има само някакъв номер. Шофьор двайсет и шест. Това ще помогне ли?

— Определено, сър. Много ще ни помогне. Местенцето, в което сте отседнали, си го бива, нали?

— Много си го бива. Мисля, че знаете кой е умрял тук.

— Да, знам. Но причината да ви попитам, е дали случайно в бунгалото ви няма факс?

— Не е нужно да се оглеждам, защото преди час пуснах няколко страници от сценария си. Искате да ви пратя бележката ли?

— Именно, сър.

Бош му даде номера на факса в кабинета на лейтенанта. Така никой, освен Дювал нямаше да може да види бележката.

— Ще ви я пусна веднага щом приключим разговора, лейтенант — увери го Рапорт.

— Детектив.

— Все забравям, че не сте Коломбо.

— Не, сър, не съм. Но въпреки това ще ви изтормозя с още един въпрос.

Рапорт се разсмя.

— Давайте.

— При гаража на хотела е доста тясно. Таксито пред колата на господин Ървинг ли беше, или зад нея?

— Зад нея. Спряхме точно зад него.

— Значи, когато Ървинг е слязъл, вие сте го видели?

— Да, слезе и даде ключовете на прислужника. После прислужникът записа името му на бележка, откъсна долната половина и му я даде. Както се прави обикновено.

— Вашият шофьор видя ли това?

— Не знам, но той имаше по-добър изглед. Аз бях на задната седалка.

— Благодаря, господин Рапорт. Успех със сцената.

— Надявам се да съм ви помогнал.

— Определено ни помогнахте.

Бош затвори и докато чакаше пристигането на касовата бележка, се обади на Дейна Роузън, секретарката на Джордж Ървинг. Попита я за писмото до градската комисия, което беше намерил в папката.

— Това копие ли е, или оригиналът, който не е бил изпратен?

— О, не, изпратихме го. Изпращаме индивидуално писмо до всеки член на комисията. Това беше първата стъпка в обявяването, че ще кандидатстваме за франчайза в Холивуд.

Докато разговаряха, Бош гледаше писмото. Датата беше отпреди две седмици.

— Получихте ли някакъв отговор? — попита той.

— Още не. Ако бяхме получили, щеше да е в папката.

— Благодаря, Дейна.

Бош затвори и продължи да преглежда папката на „Риджънт“. Попадна на защипани с кламер разпечатки, които вероятно бяха потвърждение на твърденията в писмото. Имаше копие на съобщение в „Таймс“, в което се разказваше как за последните четири месеца трети шофьор на „Блек енд Уайт“ бил арестуван в пияно състояние зад волана на таксито си. Съобщаваше се също, че по-рано той станал причина за катастрофа, довела до сериозни наранявания на возещата се в колата му двойка. Имаше също копия на доклади за други арести на пияни шофьори, както и серия актове срещу компанията. Всички нарушения, от преминаване на червен светофар до двойно паркиране, вероятно бяха съвсем рутинни и второстепенни в сравнение с арестите.

Документите ясно показваха защо Ървинг е смятал „Б & У“ за уязвими. Отмъкването на холивудския франчайз вероятно е щяло да бъде най-лесната поръчка, по която е работил.

Бош бързо прегледа докладите за арестите и го загриза любопитство. Забеляза, че във всеки доклад в блокчето за арестуващия полицай е въведен един и същи номер на значка. Три ареста за четири месеца. Изглеждаше повече от съвпадение едно и също ченге да е направило и трите задържания. Знаеше, че е възможно номерът на значката да е просто на дежурния, който е взел пробите за алкохол в управлението след прибирането на шофьорите. Но дори това изглеждаше необичайно и представляваше нарушаване на процедурата.

Вдигна телефона и се обади в „Личен състав“. Съобщи името и служебния си номер и каза, че иска справка по номер на значка. Прехвърлиха го на някакъв среден чиновник, който погледна екрана на компютъра си и му съобщи име, чин и управление.

— Робърт Мейсън, ПП, Холивуд.

Като Боби Мейсън. Дългогодишният приятел на Джордж Ървинг — до неотдавна.

Бош благодари и затвори. Записа си събраната информация и я прегледа. Не можеше да пренебрегне като случайност факта, че Мейсън е направил три ареста на пияни шофьори на „Б & У“ по времето, когато все още е бил приятел с човека, представляващ съперника на таксиметровата компания за холивудския франчайз.

Огради името на Мейсън в бележника си. Определено искаше да разговаря с патрулния полицай. Но не веднага. Трябваше да научи още много неща, преди да предприеме този ход.