Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Напротив, твърдо съм решен. Няма да направя нищо, от което би могло да следва, че се чувствам виновен.

— Тогава дай да отидем утре сутринта в съда и без да се показваш в залата със съдебните заседатели, да изискаш да бъдат изслушани показанията ти.

Стоун поразмисли и се съгласи:

— Харесва ми, така бихме могли направо да провалим Мартин.

— Там ще има и хора от пресата, така че ще можем да направим удар с твоето явяване, направо ще влезеш в новините. Освен това, ще разкриеш какво ни е известно за историята с Данте, нека Марти да се притеснява по този въпрос, докато те разпитва. Ако пък ни ядоса много, след това можем да подхвърлим тази информация и на журналистите.

— Съгласен — каза Стоун.

— Ще се видим утре, точно в девет. Дотогава не искам да зная къде си, та ако се опитват да ми връчат призовка за теб, с чиста съвест да заявя, че не зная къде се намираш.

— Добре, до утре — сбогува се Стоун и затвори телефона.

— Какво става? — поинтересува се Дино.

Стоун му обясни положението.

— Ще ми се да приключим цялата история още преди да се явиш да даваш показания — каза Дино.

— И на мен.

На вратата се почука и Анди Андерсън влезе в канцеларията.

— Сядай и докладвай, Анди — каза Дино.

Андерсън се настани на един стол и извади бележника си.

— Така, първо за апартамента. Претърсихме го сантиметър по сантиметър без особени резултати. Намерихме само още една разписка на името на Ервин Хаусман. Никакви документи и никакви записки. Само два вида отпечатъци от пръстите — тези на Ервин и още едни.

— Нищо ли не открихте, което да ни помогне в търсенето на Мителдорфер?

— Нищо. Ако в апартамента имаше телефон, поне щяхме да можем да проверим на кои номера се е обаждал.

— Точно затова апартаментът е без телефон — вметна Стоун. — Мителдорфер е много умен.

— Сега — за отпечатъците — продължи Анди. — В Интерпол са открили тези на Ервин — арестуван е над десет пъти къде ли не из Европа като участник в масови побоища по време на международни футболни мачове. Той е част от групата на постоянните нарушители на реда. Полицията в Хамбург потвърди тези данни — и още по-важно, — твърди, че той има по-малък брат, Петер Хаусман, който също така е бил арестуван многократно за подобни нарушения. Техен единствен близък родственик е Ернст — работи в цигарена фабрика и изглежда почтен гражданин. Майката на братята се казва Хелга, не е пожелала да каже на полицията повече от две думи. Не е отговорила на въпроса на полицаите за бащата на децата й, който изглежда не живее заедно с тях.

— Бинго! — възкликна Дино. — Най-после получихме нещо.

— Е, какво толкова? — попита Стоун. — Това как би ни помогнало да намерим Мителдорфер или Хаусман, както и да се казва?

— Направих проверка по името Хаусман — каза Анди.

— Намерихме само двама души с такава фамилия в Ню Йорк. Единият е възрастен машинист, пенсионер, живее в Куинс, а другият работи като шофьор на такси през последните шестнадесет години.

— Тоест, връщаме се на изходната точка — на портрета по описание от вестника, който ни донесе едно-единствено обаждане — каза Стоун.

— При това за Хаусман, а не за Мителдорфер — включи се Дино. — Анди, говори с местния телевизионен канал довечера да покажат едновременно снимката на Мителдорфер и рисунката на Хаусман. Непременно обаче да обновят портрета, да го покажат с къса коса.

— Ясно — каза Анди. — Нещо друго?

— Съсредоточете се върху това и бездруго нямаме време.

— Лейтенант, всъщност искам да кажа още нещо.

— Давай!

— Свързано е с убийството на Сюзан Бийн. Досега не ми се струваше важно, пък и Кели ме беше помолил да не го раздувам. Така и направих, защото не виждах смисъл.

— За какво става дума, де? — попита припряно Дино.

— Когато трите убийства — на Бийн, на секретарката на Стоун и на Хирш — станаха едно подир друго, аз си помислих, че може да са свързани.

— Всички направихме така — каза Дино.

— Но сега вече не мисля, че убийството на Бийн има връзка с другите две. Най-вече, защото Хаусман отрича категорично да я познава. Това е правдоподобно, след като призна за другите шест убийства.

— Разумно. Кого подозираш? — попита Дино.

Стоун бързо се обади:

— Надявам се да не подозираш мен.

— Не, Стоун — каза Анди. — Но съзираш ли някаква причина, поради която някой от окръжната прокуратура би искал да запуши устата на Сюзан Бийн?

Стоун подскочи.

— Твърде е възможно — рече. — Защо ми задаваш този въпрос?