Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Извинете, господин Мензиес, бихте ли ми описали външността на племенника си, искам да съм сигурен, че това е той.

— Висок е почти колкото мен, късо подстриган и облечен малко странно — отговори Мензиес.

— С акцент ли говори? — попита Джеф.

— Да.

— Пускам го — рече Джеф и се върна да отвори вратата пред младежа. — Заповядайте, с асансьора на 16 етаж, господин Мензиес ви очаква.

Без да обели дума, младежът влезе в асансьора и натисна копчето за етажа.

Въпреки че се беше подсигурил, на Джеф не му беше приятно да пусне тип като този в блока. Не се съмняваше, че и на другите собственици нямаше да им стане приятно.

— Джеф — повика го Ралф.

— Кажи.

— Карлос се обади, че е болен, днес няма да е на работа. Би ли изнесъл кутиите и вестниците?

— Разбира се. — Джеф не обичаше да върши тази работа, но какво да прави, като днес нямаше кой да я свърши. Слезе с другия асансьор до нивото на гаража, за да вземе складираните в ъгъла чували с отпадъци за рециклиране и купищата вестници. Окачи на една закачалка сакото и шапката си, отвори вратата на асансьора и се захвана на работа. Първо изнесе на улицата чувалите, по четири наведнъж, после се върна за тежките купчини от вестници. Много вестници четат хората от тази сграда, мислеше си Джеф. Него вестниците не го привличаха. Понякога гледаше новините по местния телевизионен канал, но иначе малко го засягаше какво става по света.

Поизпоти се здравата с вестниците и в момента, когато трупна и последната купчина, нещо привлече вниманието му. От първата страница на неделната притурка „Метро“ го гледаше нарисуван портрет на мъж, който тревожно приличаше на влезлия току-що в блока младеж. До рисунката имаше и снимка на по-възрастен човек.

Джеф извади вестника от връзката и прочете материала под нея. Вярно, младежът беше нарисуван с гъста коса, но иначе приличаше като две капки вода на Петер Хаусман. После се вгледа внимателно в снимката на по-възрастния мъж. Двамата определено си приличаха като роднини, пък и възрастния напомняше на Хауърд Мензиес, само дето господин Мензиес си имаше брада и коса, разбира се. Човекът от снимката беше плешив, тоест нямаше начин да е господин Мензиес.

Откъсна страницата от вестника, после я сгъна, прибра я в джоба си, а останалата част от притурката сложи върху купчината. В този момент дочу, че някой пали двигател на кола в гаража и след малко мерцедесът на господин Мензиес изпълзя по рампата навън. Зад волана беше господин Мензиес, а до него — младежът. Мензиес и Джеф си размениха по една усмивка и приятелски си махнаха с ръка.

Джеф се върна в гаража, облече си сакото и шапката и се изкачи на горния етаж, тъкмо навреме, за да помогне на една дама да си пренесе пакетите. Веднага след като остана свободен, пак извади от джоба си откъснатата страница и препрочете историята. Седем убийства!

Ужас, потръпна Джеф.

Помисли си, че ако не познаваше лично Хауърд Мензиес, непременно щеше да се обади в полицията. Нямаше начин обаче джентълмен като господин Мензиес да е забъркан в подобна история. Виж, за племенника му, е, за него не беше толкова категоричен.

Джеф прибра вестника в джоба си и отиде да отвори на един господин.

В кабинета на Дино Стоун помоли да се обади по телефона на Бил Егърс от „Удман и Уелд“, защото дотогава така и не беше успял да се свърже с него.

— Ало?

— Стоун се обажда, Бил.

— Добро утро.

— Как мина снощи срещата с Мартин Бруъм?

— Не успях да постигна кой знае какво. Струва ми се, че все още държи да те призове.

— Намекна ли му за историята с манипулирания запис от процеса срещу Данте?

— Не ми се удаде възможност. Готвех се да си тръгвам, когато жена му ме повика да говоря по телефона, а след това вече Марти беше влязъл да се къпе. Сега трябва да му се обадя. Видях по телевизията, че сте хванали онзи, когото търсехте. Нали ти го смяташе за убиеца на Сюзан Бийн? Това сигурно ще накара Марти да позабави действията си.

— Имам лоши новини, Бил. Онзи тип, Хаусман се казваше, си призна за шест убийства, но отрича да е убивал Сюзан Бийн. Направо не зная какво да мисля.

— Ами, натисни го повечко. Щом е почнал да си признава, може да изчисти напълно подозренията за теб.

— Боя се, че вече не може. Мъртъв е. В участъка успя да грабне пистолет от кобура на полицай и тогава един детектив го застреля.

— Виж ти!

— Даа.

— Слушай Стоун, имам една идея. Не си ли се отказал все още да дадеш показания, ако те призоват, нали?