Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Шест — поправи го мъжът. — Онази дама Бийн — не.

— Имам лоши новини за вас — продължи настъпателно Дино. — Шест убийства са достатъчни за смъртната присъда, за иглата. Но, естествено, преди това да се случи, ще прекарате дълги години наред сам в килията на смъртника, няма да можете да продумате дума с когото и да било. Такива са затворите в нашата държава. Опасните хора, тези като вас, ги поставяме в специални килии, те с никого не се виждат и с никого не говорят — така е всеки ден, по 23 часа на ден. Само през един час имаш право на индивидуални занимания. Право да вземеш душ — един път седмично. И после, след като самотата те е довела до почти пълна лудост, тогава те отвеждат в една малка стаичка и ти забиват иглата във вената. Ясно?

Мъжът запази мълчание, но лицето му бе придобило мрачен вид.

— Но — продължи Дино, — може би имате някакъв шанс да спасите кожата. Виждате ли, ние разбираме, че сте извършили убийствата по настояване на Мителдорфер. Вие лично не сте имали нищо против тези хора, така ли е? Сигурно Мителдорфер ви е наредил да ги убиете. Затова, ако ни кажете това и го потвърдите в показанията си пред съда, тогава ние бихме могли да поискаме от окръжния прокурор да не настоява за смъртна присъда.

— Но аз съвсем сам ли ще бъда? — очите на мъжа гледаха уплашено. — Няма с никого да говоря? Никого, не виждам?

— Вероятно — каза Дино. — Но ако ни окажете съществена помощ, бихме могли да ви облекчим съдбата.

— Аз не вярвам вас — отдръпна се мъжът. — Вие заключите мен в оная стая завинаги.

— Предложих ви сделка — каза Дино. — Разбирате ли значението на думата сделка?

— Не.

— Вие помагате на мен, аз помагам на вас.

— Как помагам аз?

— Като ми кажете къде да открием Мителдорфер. Като обясните защо Мителдорфер е искал да убие тези хора. Това ще кажете пред съда.

Мъжът поклати глава.

— Ако вие не ме убиете, той ще ме убие.

— Не — възрази Дино. — Ние ще ви защитим от Мителдорфер.

За огромна изненада на Стоун, мъжът се разплака.

Дино също го гледаше сащисан.

Внезапно арестувания се изправи на крака и заяви:

— Трябва ми тоалет.

— По-късно — отказа Дино.

Мъжът започна да разкопчава ципа на панталоните си.

— Добре де, добре — прие Дино и сложи белезниците на ръцете му отпред, за да може да се справи в тоалетната. — Хайде.

Стоун излезе след тях от стаята за разпити. Коридорът беше възтесен и Дино се принуди да прилепи арестувания с лице към стената, за да могат да минат двама полицаи.

Стоун видя какво става и отвори уста да извика, но беше твърде късно. Мъжът бързо протегна ръце и измъкна пистолета от кобура на единия полицай, после удари с лакът Дино и насочи оръжието към Стоун.

— Пистолет! — успя да извика Стоун и се хвърли по лице на пода. Някъде иззад гърба му прозвучаха два изстрела. Когато погледна нагоре, видя как арестуваният се свлече на пода до него. Куршумът бе отнесъл част от главата му. Стоун се обърна назад и видя, че Анди Андерсън е в позиция за стрелба и държи на мушка мъртвия мъж.

— Ох, майка му стара! — изруга Дино.

В коридора настъпи страхотна бъркотия.

Неколцина полицаи с извадени пистолети заеха позиция за стрелба. Анди Андерсън повръщаше до стената. Полицаят, чийто пистолет бе измъкнал арестуваният, неспирно крещеше: „Не съм виновен, не съм виновен!“ Дино, който бе паднал на пода, се изправи на крака и изкрещя:

— Никой да не стреля! Млъкнете! — Малко по малко настъпи тишина. — Престъпникът е мъртъв. Моментално приберете оръжието.

Стоун взе пистолета от ръката на Анди, подаде го на Дино и поведе Андерсън към тоалетната.

— Върви да се наплискаш със студена вода — каза на младия полицай.

— Сега — разпореди се Дино, — викате съдебен лекар, покривате трупа с едно одеяло и всички сядате да опишете точно и подробно какво сте видели. Незабавно, докато всичко ви е пресно в главата. — Коридорът мигом се изпразни. — Господи Исусе Христе — извърна очи нагоре Дино, — оплесках всичко. А ни беше в ръцете.

— Нищо, Дино — успокои го Стоун, — той и бездруго нямаше да ни издаде Мителдорфер. Щеше да ни баламосва, да ни мотае и разиграва.

— Добре поне, че направихме запис на признанието му — въздъхна Дино. — И това е нещо.

Пристигна лекарят и след като направи огледа, изнесоха трупа от коридора. Чистачът на участъка се зае да почисти пода от кръвта. Двамата с Дино се оттеглиха в кабинета му и Стоун спусна щорите.

— И сега — пак от началото — каза Дино.