Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— За нас не е никаква тайна немският ви акцент — каза Стоун. — Няма смисъл да мълчите.

Мъжът размисли малко и отрони тихо: „Ох“.

Трябваше да мине доста време, докато Дино започна да осъзнава, че мъжът бе проговорил.

Стоун дойде на себе си по-рано и попита:

— Хер Мителдорфер?

Мъжът посрещна въпроса със смях:

— Не — отговори на немски. — Говорите ли немски език?

— Не — каза Стоун, — но името ви все пак е Мителдорфер, нали?

— Не е.

— И как се казвате?

— Не ви трябва да знаете — отговори мъжът със силен немски акцент.

— Но сте негов син, нали така?

В отговор получиха само мълчалива усмивка.

Дино пое инициативата и върна бележника на заподозрения.

— Напишете имената на убитите от вас хора.

— Не зная всичките имена.

— Напишете тези, които знаете.

Мъжът писа нещо, спря и го прочете на глас:

— Секретарката — не ми е известно името. Дамата Хирш, голата с машината — а… чистачката.

— Прахосмукачката — поправи го Дино.

— Ja. Да. — Продължи да чете: — Фройнлайн Енцберг, мъжът от входа на Пето авеню и полицаят, а и адвокатът хер Голдшмит.

— Голдсмит.

— Да.

— Защо убихте госпожица Енцберг?

Мъжът само сви рамене.

— Известно е, че беше приятелката на Мителдорфер какво може да го накара да иска да я ликвидира?

— Кой е този Мителдорфер, дето ми го повтаряте непрекъснато — попита мъжът с тънка усмивка.

— Чудесно знаете кой е — каза Дино.

— Вашият баща — намеси се Стоун.

— Аз съм сирак — без да престане да се усмихва, отговори мъжът.

Имаше още една немска фамилия, която Стоун можеше да пробва, но не успяваше да си я припомни.

— Защо убихте Сюзан Бийн? — отчетливо зададе въпроса Анди Андерсън.

Мъжът остана истински озадачен.

— Бийн ли? За кого ли става дума?

— Това е името на жената от мансардния апартамент в квартала Ист Сикстис — поясни Андерсън. — Вие сте проследили дотам господин Барингтън и след неговото излизане сте убили жената. Поради каква причина я убихте?

— Аз няма понятие за това — отговори мъжът.

В този момент Стоун си спомни името и зададе въпроса:

— Хер Хаусман, твърдите, че не знаете коя е Сюзан Бийн, така ли?

Мъжът сепнато се обърна към Стоун. Очите му излъчваха отчаяние.

— Аз няма… — гласът му заглъхна и той не можа да продължи.

— Вашето кръщелно име е Ернст, нали? — попита Стоун.

По тялото на мъжа премина неволна тръпка.

— Изчислих го — каза Дино. — Този е племенникът от Хамбург, дето работи в цигарената фабрика.

— Ясно — каза мъжът и поклати глава, — Ернст си е в Хамбург и сега.

— Майка ви също е в Хамбург, нали? — попита Стоун.

Мъжът отново се обърна, взря се напрегнато в Стоун, но не отговори.

— Да се върнем към Сюзан Бийн — намеси си Андерсън и прочете от бележника си нейния адрес. — Ходили ли сте на този адрес?

— Не, не ми е известен.

Стоун се пресегна към бележника на масата, откъсна един лист и написа: „Провери дали Ернст Хаусман е в момента в Хамбург. Разбери как се казва и къде живее майка му. Провери дали има и други деца.“ Подаде листчето на Дино, който му хвърли един поглед и го връчи на Андерсън за изпълнение.

— Не разбирам — изрече Дино след като Андерсън излезе от залата. — Признавате, че сте убили всички тези хора, но отричате да имате нещо общо със смъртта на Сюзан Бийн. Защо?

— Трябва да слушате по-внимателно — каза мъжът. — Не ми е известна тази жена.

Върна се Андерсън и подаде на Дино един лист.

— Всичко е изпълнено.

Лейтенантът прочете бележката и я предаде на Стоун.

— Няма взети отпечатъци от пръстите в САЩ. Изпратено е запитване до Интерпол — прочете на глас.

— Кога пристигнахте тук? — попита Дино.

— Преди няколко седмици май беше — сви рамене мъжът.

— Законно ли влязохте в страната?

— О да, аз винаги спазвам закон.

— Освен когато убивате.

— Освен тогава, да — потвърди с усмивка.

— Видимо сте доволен от себе си, нали? — попита Дино.

Последва само свиване на рамене.

— Позволете ми да ви запозная с някои от законите на щата Ню Йорк — каза Дино. — Законът предвижда смъртна присъда. Ясно ли ви е какво е това смъртна присъда?

Поредно свиване на рамене и пак мълчание.

— Те вземат една игла, поставят я ей тук — взе да обяснява Дино, посочвайки ръката си, — забиват я във вената. И край, това е всичко, капут.

— В Германия няма смърт — каза мъжът. — Германия е цивилизована.

— Е, ние пък тук сме си все още варвари — отвърна саркастично Дино. — Тук ние все още осъждаме убийците на смърт. А вие сте убиец. Признахте извършването на седем убийства.