Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Докато я чакаше, Стоун си сипа още една чаша кафе.

После тя се върна и го целуна.

— Сега вече можеш да донесеш нещата си тук.

Стоун отиде за багажа си.

— Баща ти явно знае, че сме били заедно в Кънектикът — каза, след като се върна.

— Тази сутрин той говори по телефона с Лио и истината излезе на бял свят. Въпреки това мислех, че не бива да те вижда да си носиш багажа тук. — Целуна го още веднъж. — Какво ще кажеш за още едно парче от италианския сладкиш със сирене?

— Умирам от желание — отвърна Стоун.

Час по-късно Долче го погали по лицето.

— Какво ти е? — попита.

— И аз не знам, сигурно съм уморен. — Всъщност си бе дал сметка, че не може — да се люби с друга, докато в мислите му е Арингтън.

— Ще я преодолееш — прошепна му тихо Долче.

Стоун се престори на заспал.

Шофьорът на Дино паркира успоредно на редицата коли и спусна сенника с полицейския знак.

— Ателието е тук — каза Дино. — Задния или предния изход да завардим?

— Че той няма да тръгне да бяга — каза Стоун. — Нали е законно освободен и няма нарушения.

Дино погледна още веднъж листчето.

— Елиът Дарси се казва. И той като Мителдорфер е убил жена си, само че преди двадесет години.

— Да вървим — подкани го Стоун и излезе от колата.

Ателието за поправка на обувки беше по-просторно от повечето подобни работилници, разполагаше и с места за клиентите, докато пробват обувките или чакат да ги лъснат. Зад тезгяха работеха двама души.

— Господин Дарси? — обърна се Дино към по-възрастния.

Преди да изключи машината Дарси огледа внимателно двамата мъже.

— Аз съм. С какво мога да ви бъда полезен?

Дино му показа полицейската си, значка и попита:

— Можем ли да поговорим някъде на спокойствие?

Дарси им отвори да минат зад тезгяха и ги отведе в една толкова малка канцеларийка, че след като Дино зае единствения стол, на Стоун не му остана друго, освен да се облегне на вратата.

— Е, за какво става дума? — погледна ги въпросително Дарси.

— Така — започна Дино, — как вървят нещата след освобождаването? Впрочем, откога сте на свобода?

— От девет месеца. Всичко е нормално — отвърна Дарси. — Нямах представа, че полицията се интересува дали помилваните са добре.

— О ние сме много състрадателно ведомство — пошегува се Дино.

— И дори ме удостоявате с посещение на лейтенант?

— Не можем да си позволим да изпратим редови патрулен полицай при един преуспяващ собственик на дребен бизнес — продължи Дино в същия дух. — Ваше ли е магазинчето?

— Да.

— Ще ми кажете ли как събрахте парите за него? Намира се на чудесно място.

— Имах пари преди да вляза в затвора — каза Дарси.

— Признах вината си, така че адвокатите не ме обраха до шушка.

— И с какъв капитал разполагахте преди да попаднете в затвора? — попита Дино.

— Не кой знае колко — няколко хиляди долара и лична собственост — автомобил, мебели, такива работи. Продадох всичко и вложих парите изгодно.

— И по този начин капиталът ви нарасна, докато бяхте в затвора?

— Да.

— Хърби Мителдорфер ли ви беше инвестиционен съветник?

— Да, доста ми помогна.

— Как се запознахте с него? — попита Дино.

— Изпращаха ни на една и съща работа, тоест в същия сектор, така стана.

— Кой сектор?

— Канцеларията на затвора. После аз поех обущарницата. Хърби уреди да ме преместят там.

— И как успя да го направи?

— Той изиска да му пратят човек с компютърна грамотност.

— Изискал?!

— На практика Хърби управляваше канцеларията.

— Къде е той сега?

— Нямам никаква представа. Видях снимката му във вестника, но не вярвам въобще на написаното. Хърби не би сторил никога нищо лошо на някого.

— Все пак е убил жена си.

Дарси сви рамене.

— И аз сторих същото, но въпреки това съм кротък човек, на мравката път правя. Нямате представа как може да ви подлуди една жена.

— Кога разговаряхте с Мителдорфер за последен път? обади се Стоун.

— В деня на освобождаването ми от затвора.

— Дарси — намеси се пак Дино, — искате ли да се върнете в „Синг Синг“? Мога да го уредя.

— Не съм сторил нищо, за да се върна там — каза Дарси.

— Бих могъл да уредя да направиш нещо.

— Ех, ясно ми е, че можете да направите всичко, каквото поискате, но, казвам ви, не разполагам с никаква информация за Мителдорфер. Впрочем Хърби никога не би ме потърсил.

— И защо така? — поитересува се Стоун.

— Смята ме за човек второ качество — каза Дарси. — Така или иначе, аз съм един калпав обущар. Хърби никога не би имал вземане-даване с мен. Страхотен сноб е.