Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Възможно е — съгласи се Егърс. — Например да го разубеди да те призовава в съда, ако реши, че ти би могъл да извадиш на показ кирливите им ризи. Не е кой знае какво, но може да ни послужи.

— За съжаление, не мога да ти кажа нищо повече — каза Стоун и се обърна към Дино: — Нали сред следователите на окръжния прокурор има полицаи?

— Има, разбира се, и Дийкън е полицай.

— Познаваш ли някого от инспектората по вътрешните разследвания, който би могъл да прояви интерес към една проверка на представените от прокуратурата доказателства по случая Данте?

— Познавам неколцина, но не вярвам да горят от желание да разровят това змийско гнездо, особено след като делото завърши с осъждане на човек, когото полицията преследва от години.

— А да знаеш дали някой от окръжната прокуратура мрази Том Дийкън?

— Е, виж това е напълно възможно, доста народ не го обича. Ще се опитам.

Егърс погледна към часовника си и побърза да се сбогува:

— Е, момчета, аз потеглям при Марти Бруъм, оставям ви да се биете кой да плати сметката. — Остави смачканата салфетка в чинията и стана от стола. — Стоун, ти много-много не си показвай носа още ден-два, докато не ти дам знак, че съм уредил въпроса.

— Разбира се, аз ще бъда при…

— Не искам да зная — сряза го Егърс — къде ще бъдеш през това време, защото биха могли да ме питат. Просто ще ми се обадиш сутринта по телефона. Ако ме няма, продължавай да ме търсиш. Не оставяй номер, намери ме ти.

— Добре.

Егърс им стисна ръцете и излезе.

Стоун постави кредитната си карта на масата и направи знак на келнера.

— И така, къде ще бъдеш? — попита го Дино.

— Не ти трябва да знаеш. Ако ти потрябвам, търси ме по мобифона или на номера в колата.

— Ще ти се обадя, ако успея да направя нещо с тези от инспектората — каза Дино.

Стоун подписа чек за сметката, сбогува се и тръгна към колата.

Предстоеше му здравата да помисли как би могъл да научи нещо повече за процеса срещу Данте.

Стоун стигна до дресечката, където се намираше домът на Долче в Ист Сикстиз, и натисна втория от запаметените телефонни номера. Докато чакаше да отговорят, се промъкна съвсем близо до солиден „Мерцедес 600“, паркиран отстрани на първата редица коли до тротоара.

— Ало?

— Тук е Стоун, на улицата ти съм.

— Сега ще ти отворя гаража, паркирай колата до моята и вземи асансьора до втория етаж. Багажа си остави в колата — каза Долче.

Възприе думите й като намек, че няма да остане да нощува при нея. Изключи телефона и започна да се оглежда за търсения номер на къщата. На този номер отговаряше голяма сграда с фасада от фугирани червени тухли. Мина по наклонената рампа в гаража и вратата автоматично се затвори зад него. След като паркира автомобила си до червеното ферари, се изкачи с асансьора на втория етаж. Долче го чакаше на прага.

— Влизай — покани го и го поведе към просторен кабинет.

До откритата камина седеше Едуардо Бианки.

— Много ми е приятно да те видя — сърдечно изрече той, докато се ръкуваха и с жест му посочи да седне насреща.

След като Стоун се настани във фотьойла, Долче му поднесе питие и се отпусна на отоманката.

— Разбрах, че си купил къща в провинцията — каза Бианки.

— Да, в Кънектикът.

— Много добра идея. Човек трябва да се откъсва от време на време от града.

— Така е — съгласи се Стоун, чудейки се дали му е известно и това, че дъщеря му бе прекарала нощта в същата къща с него.

— Разбрах, че се познаваш и с приятелите ми Лио Регенстайн и Ванс Колдър.

Ясно, знаеше.

— Да, така е. През миналата година прекарах известно време в Лос Анджелис и Ванс ми уреди да летя със самолета на студиото на Лио.

Бианки кимна.

— За мен този самолет е ненужна екстравагантност, но Лио твърди, че именно благодарение на него успява да се задържи в Холивуд. Почвам да мисля, че такива неща сигурно имат висока стойност някъде — и разтвори широко ръце. — Откъде да зная?

Стоун обаче не се хвана на тази въдичка и не отвърна нищо.

— Полезна ли ти беше информацията на Долче?

— Едва утре ще мога да разбера — отговори Стоун, — но съм много благодарен за всяко сведение, което би могло да ни отведе до Мителдорфер.

— Не се притеснявай да ми поискаш и друга помощ.

— Бих могъл да го направя в момента — каза Стоун.

— Казвай.

— Сигурно ви е известно, че неотдавна окръжната прокуратура осъди човек на име Данте?

— Салваторе Данте ли? Май съм чувал това име.

На Стоун му се стори, че долови лека ирония в думите на Бианки.