Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Ванс кимна и приятелски докосна раменете на Стоун.

После се отправи към колата си и замина. „Дай Боже неделните ми утрини в Кънектикът да не са все такива“ — пожела си наум Стоун.

Заключи къщата и потегли на път. Разяждаше го неувереността дали бе постъпил правилно с Арингтън и все се опитваше да си представи какво би станало, ако се събереше отново с нея. Когато пресичаше Плезънтвил, се обади на Дино.

— Ало?

— Здравей.

— Къде си, Стоун?

— По магистралата. Ще можеш ли да ме посрещнеш след около час в ресторанта на П.Дж.Кларк.

— Какво има?

— Получих нишка за следване.

— Откъде?

— Не ме разпитвай сега, ела да се срещнем. Много внимавай да не те проследят.

— Добре, след час при Кларк.

Когато минаваше през Йонкърс, телефонът в колата иззвъня.

— Ало?

— Стоун, Бил Егърс се обажда.

— Здравей Бил.

— Трябва да поговорим, но не по телефона.

— Какво има?

— Дай да се видим някъде. Ти кога смяташ да се върнеш в града?

— След половин час имам среща с Дино при Кларк.

— Идеално, въпросът засяга и него. До скоро.

Стоун изключи телефона. А сега?

Намери място да паркира колата в близост до заведението на Кларк. Дино го чакаше на бара, беше преполовил чашата шотландско уиски.

— Здравей — поздрави го Дино.

— Как прекара уикенда?

— Гадно. А ти?

— Не питай — отвърна Стоун.

— За каква нишка ми говореше?

Стоун извади листчето от джоба си.

— Дадоха ми имената на двама приятели на Мителдорфер от затвора. Ето, виж — подаде го на Дино. — Освободени са под гаранция, наблюдава ги един и същ офицер. Ще можеш ли да му звъннеш утре сутрин и да се осведомиш за адресите им? Искам двамата да разговаряме с тях.

— Несъмнено — потърка бузата си Дино. — Време е най-сетне да направим крачка напред в разследването.

— Бил Егьрс идва — каза Стоун, като махна с ръка към вратата. — Каза, че трябва да говори с нас, нямам представа за какво.

Бил се приближи към тях и ги поздрави.

— Става време за обяд — предложи, — защо да не седнем на някоя маса?

— Дадено — съгласи се Стоун.

Настаниха се и поръчаха пържоли с пържени картофи и бира.

— Е, Бил, какво има? Стори ми се разтревожен.

— Така е — отвърна Бил. — Днес ми се обади един приятел от офиса на окръжния прокурор. Мартин Бруъм е поел инициативата за процес със съдебни заседатели по убийството на Сюзан Бийн през следващата седмица.

— Значи заподозрян — каза Стоун.

— Има. Теб има предвид. Ти ще бъдеш призован като заподозрян.

— Аз също разбрах затова — потвърди Дино — в службата ми са материалите. Предчувствам какъв майтап ще стане.

— Нямам нищо против да ме призоват в съда. Мога да свидетелствам за това, което зная, и доброволно, без призовка. Всъщност казал съм на Бруъм, че съм готов да го направя.

— Ти си на мушката, Стоун, няма да те оставя да даваш показания пред съдебни заседатели.

— И какво предлагаш, да искам полицейска охрана и защита по силата на Петата поправка към Конституцията ли? Как ще погледнат хората на това? Как ще се възприеме такъв ход?

— Точно това ме притеснява и мен — съгласи се Бил.

— Съжалявам — каза Дино. — Объркан съм. Прекалено навътре съм в случая, нали пристигнах на местопроизшествието половин час след престъплението и чух показанията на Стоун пред двамата полицаи от моето управление. Добре де, какво толкова може да знае Мартин, което не ми е известно на мен? Ти скрил ли си нещо от мен, Стоун?

— Абсолютно нищо — отвърна Стоун. — Не съм запазил в тайна нищо.

— Трябва да разчитат на някой свидетел в такъв случай — каза Бил. — Иначе защо ще насочват разследването към теб?

— Свидетел за какво?

— Виж сега — започна Дино. — С удоволствие ще се явя пред заседателите и ще свидетелствам, че моят екип е провел разследването и е доказал, че Стоун не е виновен.

— Тогава Марти, за да дискредитира показанията ти, веднага ще зададе въпроса в какви отношения си със Стоун. Ще се разбере, че не само сте били партньори в полицията, а сте и близки приятели.

— Нещо не се връзва — каза Стоун. — На Мартин трябва да му е пределно ясно, че не може да изтръгне обвинителен акт против мен.

— О, недей, един добър прокурор може да накара съдебните заседатели да повярват в каквото си поиска — настоя Бил.

— Но ако не може да докаже вината ми, за какво му е да ми предявява обвинението?

— Мисля, че има две възможности — започна да ръзсъждава Бил. — Първата е да разполага със свидетел, който да посее съмнение в твоите показания или дори да каже, че ти си убил момичето.