Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Хей — викна, имитирайки гласа на домоуправителя. — Аз съм, домоуправителят.

Никакъв отговор.

Стоун се ослуша внимателно, но не чу нищо друго, освен работещия телевизор.

Дино почука отново, този път още по-решително. Пак нищо. Тогава пъхна ключа в ключалката, завъртя го възможно най-леко и отвори вратата. Звукът от телевизора се усили.

— Хей, ало — повика отново Дино. — Домоуправителят съм, водя водопроводчик да провери канализацията.

Никакъв отговор.

Дино кимна на Стоун и двамата влязоха с насочени напред пистолети, така както го бяха правили стотици пъти заедно. И в трите стаи нямаше жива душа.

Стоун се обади от спалнята:

— Тук са ни оставили обувки с различен размер и само празни закачалки в гардероба.

Дино влезе в спалнята и попита:

— Нещо друго?

— Горното шкафче на дрешника е изпразнено и оставено отворено.

— Какво, смяташ, че другият е духнал ли?

Върнаха се в хола точно когато започнаха новините по телевизията. „Имаме нови подробности по извършения днес следобед арест на Трето авеню — започна водещият. — Нека да се върнем на мястото на събитието с репортерката ни Мария Джоунс. — Показаха млада жена с микрофон в ръка пред ателието за химическо чистене. — Благодаря, Боб. Собственикът на магазина потвърди пред мен, че арестуваният по-рано днес пред магазина мъж е приличал като две капки вода на този от рисунката, публикувана от полицията в неделния брой на вестник «Ню Йорк Таймс». По всяка вероятност е бил във връзка с Хърбърт Мителдорфер, доскорошен затворник, когото полицията издирва за разпит във връзка с поне пет извършени убийства и бомбен атентат в близост до картинна галерия през миналата седмица. Сега отивам към полицейския участък за повече информация от полицията. Това е от мен, Боб.“

— Така, след като това е техен втори репортаж, нищо чудно нашият човек да е гледал първия и да си е вдигнал партакешите.

— В такъв случай, първото нещо, което е направил, било да предупреди Мителдорфер — каза Дино.

Стоун се огледа и констатира:

— Тук няма телефон.

— Гадост — изруга Дино.

В този момент чуха забързано трополене от стълбището. Анди Андерсън първи се показа на вратата.

— Анди, огради с лента мястото, докарай екип и претърсете всичко до шушка. Ервин Хаусман си е имал съквартирант. Търсете внимателно за всяко нещо, което би могло да ни подскаже неговата самоличност, както и за следа, която да ни отведе към Мителдорфер.

— Слушам.

— Дойде ли нещо от Хамбург?

— Не сър, няма и от Интерпол.

— Не ги оставяй на мира — заръча му Дино.

— Дино — повика го Стоун, — трябва да говорим с теб.

В колата.

Портиерът Джеф Баниън беше на поста си пред входа на блока. Едно такси спря под сенника точно пред входа и той се втурна да отвори вратата на пътника. Миг след това обаче възпря устрема си, тъй като не изглеждаше като обитателите на блока на Джеф. Затова се върна на мястото си пред входа и остави пътника от таксито да се оправя сам с вратата на колата.

За негова изненада обаче младежът се насочи към входа. Беше нисък, с широки дрехи и тежки кубинки, и подстриган толкова ниско, че изглеждаше почти с гола глава. Носеше раница.

— Мога ли да ви помогна, господине? — попита Джеф, без да се отмества от вратата.

— Аз гледам за човек от тази сграда — каза младежът със силен чужд акцент.

— И кой е той, господине?

— Господин Хауърд Мензиес.

Това вече съвършено обърка представите на Джеф.

— Каква работа можете да имате с господин Мензиес?

— Лична работа — отговори младежът.

— Как се казвате?

— Петер Хаусман.

Джеф го изгледа подозрително от главата до петите и каза:

— Почакайте тук, моля. — Влезе във входа и каза на втория портиер: — Ралф, дойде един съмнителен тип, иска да се качи при господин Мензиес. Той вкъщи ли си е?

Ралф погледна един списък.

— Да, освен ако не е излязъл с колата от гаража.

— Обади му се по домофона, искам да говоря с него.

Ралф набра номера и зачака.

— Господин Мензиес? Портиерът Джеф би искал да ви каже нещо — и подаде слушалката на Джеф.

— Ало, господин Мензиес?

— Да, Джеф, какво има?

— Дойде един човек за вас, но ми се ще да ви попитам дали да го пусна.

— Кой е той?

— Твърди, че се казва Хаусман, Петер Хаусман.

Последва кратко мълчание, после Мензиес каза:

— О, това е племенникът ми. Дойде миналата седмица, за погребението на жена ми. Пусни го да се качи горе, ако обичаш.