Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Не е така. Убиецът вече го няма, така че ние няма да сме принудени толкова зорко да си пазим гърбовете.

Не зная защо, но Мителдорфер ми се струва неспособен лично да извърши убийство.

— Смяташ ли, че този му беше син?

— Вероятно е имал двама синове — Ернст, дето работи в цигарената фабрика, и този тук. После ме подсети да благодаря на Анди Андерсън — каза Стоун. — Реагира толкова мълниеносно, че мръсникът не можа да стреля и веднъж.

— Ще му издействам награда — обеща Дино.

— Ако трябва, ще направя писмена декларация за действията му.

На врата се почука, влезе Андерсън и остави на бюрото на Дино някакви документи.

— Моят доклад за случилото се, лейтенант.

— Анди — обърна се към него Стоун, — благодаря ти за бързите действия. Спаси ми живота.

— Радвам се, че можах да бъда полезен — отговори Анди, — Сега какво да правя?

— Мисля, че все още нямаш отговор от Хамбург — предположи Дино.

— Още не, ще ги потърся пак.

— Нали извади всичко от джобовете му, след като го доведохте в участъка, Анди? — попита Стоун.

— Да, всичко съм оставил при дежурния сержант.

— Донеси плика, искам да видим какво има в него — нареди му Дино.

Андерсън излезе.

— Сега какво ще предприемем? — попита Дино.

— Предлагам да започнем от магазина за химическо чистене. Ако успеем да разберем къде е живял, там можем да намерим нещо, което да ни е от полза.

— Добра идея, ще възложа задачата на Анди.

Андерсън се върна в кабинета и връчи на Дино кафяв плик. Лейтенантът го разкъса и изсипа съдържанието му върху масата. И тримата се надвесиха.

— Малко повече от стотина американски долара и доста германски марки — констатира Дино. — Няма портмоне; ключодържател с два ключа. — От блока и от апартамента — предположи Стоун и разгърна един сгънат лист хартия. — Д това тук е бележка за платен наем, издадена на името на Ервин Хаусман — и прочете следващия адрес.

— О, че това е съвсем близо до химическото чистене — плесна се по челото Анди.

— Страхотно! — зарадва се Стоун.

— Да — тупна го по рамото Дино. — Да тръгваме незабавно. Анди, ти се погрижи цялата тази история да не стигне до ушите на пресата; никак не ми се ще Мителдорфер да я прочете във вестниците и да офейка.

— Лейтенант — изохка Анди, — боя се, че тук не ни провървя.

— Защо?

— В момента, когато арестувахме този тип, в близост имаше една телевизионна камера на Канал-4. Заснеха всичко.

— Знаеха ли кой е арестуваният? — попита Стоун.

— Нямам представа.

Дино погледна ръчния си часовник:

— Ще успеем преди новините в 17 часа.

— Да, ако не са го пуснали вече като гореща новина.

— Обади се в телевизията, Анди, и ги помоли да не излъчват историята 24 часа. Ако сметнеш за добре, можеш да им обещаеш ексклузивно интервю след това.

— Те вече получиха от мен ексклузивно интервю, лейтенант.

— Добре, обещай им интервю с мен, ако го задържат 24 часа.

— Не знам, мисля си, че ще е успех дори ако успея да ги накарам да го задържат поне до 23 ч. днес.

— Направи каквото можеш. Тръгвай, Стоун.

На адреса намериха занемарена ограда от червени тухли, с външно пожарно стълбище. Не откриха пощенска кутия с името Хаусман, но единият ключ веднага отвори външната врата. Дино почука на вратата на домоуправителя и отвътре се показа дребен на ръст латиноамериканец.

— Да?

Дино му показа полицейската си значка.

— При вас живее човек на име Хаусман. Кой апартамент заема?

— Нищо не знам — отвърна мъжът.

Тогава Дино му показа разписката от химическото чистене с адреса и попита троснато:

— Къде е този проклет адрес?

— А, тези са в 3Д — уточни мъжът.

— Тези ли? Кои са те?

— Господин Хаусман и един негов приятел.

— Приятелят мъж ли е или жена?

— Мъж.

— Как изглежда?

Домоуправителят отговори след кратък размисъл:

— Ами, прилича на господин Хаусман, ама е с много къса коса.

— Този приятел сега вътре в апартамента ли е?

— Не знам. Влизат, излизат.

— Добре, ти сега се прибери в апартамента си и стой там, докато те повикам.

Мъжът се прибра и затвори вратата.

— Въоръжен ли си, Стоун?

Стоун веднага му показа автоматичния си пистолет.

Дино нареди по мобилния телефон да им изпратят подкрепление от участъка и подкани Стоун.

— Хайде.

Изкачиха се внимателно по стълбите и намериха апартамент 3Д. Дино долепи ухо до вратата и шепнешком каза на Стоун, че вътре работи телевизор. След това заеха позиции от двете страни на рамката. Дино почука силно на вратата.