Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Обаждах ти се няколко пъти, никой не вдигна слушалката. Аз съм Джон Донато, това говори ли ти нещо?

— Май нищо — каза Стоун, но почти веднага след това се сети.

— Странно, би трябвало да ти говори, след като чукаш жена ми.

— А, да. Зная кой си, но недей да правиш прибързани изводи.

— Познавам си я аз Долче, не правя никакви прибързани изводи. Чукаш я, нищо, но си помислих, че трябва поне да те предупредя, преди да ти опра пистолет в слепоочието и да ти пръсна мозъка.

Стоун кипна и изостави адвокатската си сдържаност.

— Чуй какво ще ти кажа, мафиот безмозъчен. Много добре ми е известно кой си — ти си един нищожен долен главорез, оженил се някога за момиче, което далеч те превъзхожда и след това си тръгнал да чукаш мадамите наоколо. Хич недей да ми говориш глупости за съпружеските си права.

Донато отстъпи крачка назад и разкопча сакото си, за да лъсне пистолета в кобура под мишницата му.

— Това виждаш ли го?

— О, виждам го — отвърна Стоун и на свой ред разкопча сакото си. — Това виждаш ли го?

Донато примигна и отново отстъпи назад.

Стоун извади картата си и я размаха пред него:

— А това виждаш ли го? Трябва да ти говори, че само с едно обаждане ще ти пратя половин дузина полицаи да разнищват аферите ти. Харесва ли ти? Дали пък не предпочиташ федералните да се заемат със строителния ти бизнес, а? И това мога да го уредя. Почваш ли да загряваш?

Донато се стресна и се върна на тротоара.

— Внимавай да не забравиш, че докато аз съм жив, Долче е омъжена жена — каза и тръгна да пресича улицата към колата, която го чакаше.

Стоун се прибра и ядно затръшна вратата. Чу, че звъни телефонът, натисна копчето и се обади ядосан.

— Спокойно, не се сили толкова — прозвуча гласът на Долче.

— Извинявай, не исках.

— Видях бележката ти и се разстроих, щеше ми се да те заваря вкъщи.

— Долче, трябваше непременно да се прибера. Имам добри новини — този, който се опитваше да убие мен, Дино и всичките ни познати, е мъртъв. Застрелян е в полицията.

— Наистина добра новина — съгласи се Долче. — Всичко свърши, значи?

— Не, не сме заловили Мителдорфер, а изглежда, че има и още един съучастник. Гледай новините по телевизията в шест часа.

— Мога ли да дойда да ги гледам при теб? — попита тя Тихо.

— Нощес трябва да си почина, скъпа. Утре рано ми предстои да свидетелствувам пред съдебните заседатели, трябва да обмисля добре показанията си.

— Стоун — измърка Долче, — това, че имаше проблем миналата нощ, съвсем не означава, че ще се повтори и довечера. Защо да не дойда и да ти сготвя нещо?

Аргументът за готвенето смили Стоун.

— Добре, да ти кажа адреса.

— Зная го. Аз ще донеса зеленчуците, виното е от теб.

— Кога ще дойдеш?

— Дай ми на разположение около час.

— Не бързай, аз съм тук.

— Това ми е ясно — приключи тя.

Стоун се обади на неколцина от оставилите му съобщения по телефона, а после слезе в мазето да избере вино за вечерята. Облече си удобни дрехи и се настани през телевизора в спалнята. Показваха точно техния случай по новините; редом със снимката на Мителдорфер стоеше и обновената рисунка на Хаусман, Дай Боже да се обадят повече хора сега, помоли се Стоун. В този момент иззвъня телефонът.

— Ало?

— Дино се обажда. Какво, ти се върна вкъщи?

— Да, реших, че вече няма опасност. Ервин е мъртъв, снимката на Мителдолфер я показват по телевизията, бандата на лошите е в смут.

— Радвам се да чуя, че си напуснал леглото на магьосницата и си се завърнал в собственото.

— Виж, Дино, след малко Долче ще дойде при мен. Настоявам да спреш с тези неприятни приказки по неин адрес.

— Не съм казал и дума, която да не е вярна.

— Харесвам я, Дино. Да, ще ти призная, че понякога е трудно поносима, но ми харесва. Харесвам и баща й. Трябва да знаеш, че всъщност той намери информацията за манипулирания запис от процеса на Данте, така че и двамата сме му задължени.

— Не желая да му бъда задължен! — отсече Дино.

— Добре де, това може да е прекалено, но и ти, и аз сме доволни от помощта му. Искам да заживея отново нормално, разбираш ли?

— Добре, добре, знам. Опитвам се да реша дали е време да върна Мери Ан и Бен у дома.

— Недей все още, нека да бъдем предпазливи още няколко дни. Може пък репортажът по телевизията да предизвика много обаждания.

— Впрочем, да знаеш, че получихме разрешение за обиск в дома на Дийкън. Утре сутринта Анди само ще изчака той да излезе от къщи, и ще започне да действа.