Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Какво се надяваш да намерите там?

— Най-вероятно е да не намерим нищо, не е глупав да си държи ножа вкъщи. Въпреки това ще опитаме. Не ни е достатъчен фактът, че малко преди убийството на Сюзан се е навъртал около апартамента й.

— А защо не арестуваш и Кели?

— Виж това е добра идея. Ще им щракнем белезниците едновременно на него и на Дийкън.

— Ако научиш още нещо, обади ми се утре рано. Ще ми се да съм възможно най-добре подготвен за показанията си.

— Разбира се.

— Да ти кажа между другото, че имах честта да ме посети Джони Донато.

— Господи — възкликна Дино, — виждаш ли какво става като не щеш да чуеш съветите ми?

— Кажи ми нещо повече за него, Дино.

— Не бих казал, че е от редовите главорези, но й мафиотски шеф не е. Върви приказка обаче, че може и да стане такъв в скоро време, стига да не му види някой сметката.

— Опасен ли е?

— Кой знае? Ако сметне, че ще му се размине, може да поръча покушение върху теб. Но не ми се вярва да го направи лично той.

— Показахме си един на друг пистолетите.

Дино се развесели.

— Е, това ще го накара да стои на почетно разстояние. Хора като Донато не обичат да си имат работа с някой, който не им отстъпва във въоръжението. Би трябвало да сме благодарни на този тип, Стоун, той стои като буфер между теб и Долче. Докато е жив, Долче не може да предприеме ново трайно решение.

— Какво те кара да мислиш, че тя би искала да се обвърже трайно с мен? — попита Стоун.

— Не зная, Стоун, не зная. Едуардо обаче изглежда има високо мнение за теб, а с това не може да се похвали, никой от обожателите на Долче досега.

— Ти откъде знаеш всичките тези неща?

— От Мери Ан, откъде.

— Струва ми се, че пресилваш, Дино.

— А бе ти само гледай да не гръмнеш Донато, че няма да е в твой интерес.

— Довиждане, Дино — приключи разговора Стоун. Миг след това се звънна от входната врата. Стоун отговори по домофона:

— Да?

— Вечерята ти пристигна — прозвуча гласът на Долче.

Долче донесе два препълнени пакета с продукти. Подаде ги на Стоун, целуна го по устните и веднага тръгна да оглежда всекидневната.

— Приятна, е — обяви присъдата си най-сетне. — Малко сивичка, може би, но ще я развеселим с цветни петна, основата си я бива.

— Ела да ти покажа кухнята — поведе я нататък Стоун.

Кухнята й хареса още повече.

— О, тук една жена наистина може да се развихри — каза тя. — Имаш много добро кухненско оборудване, откъде този вкус у теб?

— И аз си падам малко по готвенето — отговори Стоун и остави донесените продукти. — Ще пийнеш ли нещо?

— Може, малко стрега.

— О, боя се, че не ми се намира такова питие.

— Посрещаш италианка, Стоун, зареди бара както трябва.

— Имам обаче много качествен зехтин.

— Не пия такова нещо, какво ще кажеш за един добър малцов шотландски дестилат, от най-ограничените производства? Тях поне одобряваш ли ги?

Стоун отвори барчето с напитките.

— Имам „Лафроег“, имам „Гленливът“, също и „Далуини“.

— „Лафроег“, ако обичаш, без лед, с малко студена вода.

Стоун веднага изпълни желанието й. Тя отпи малко и го прегърна.

— Чудесно — целуна го. — А кога ще видя спалнята?

— Първо яденето, после любовта — заяви Стоун и сам се удиви, че каза любов вместо секс.

— Правилно — одобри тя, взе една престилка от закачалката и се зае да вади покупките. — Между прочем, Донато не ти се е обаждал, нали?

— Защо питаш?

— На мен ми досажда, но мисля, че е достатъчно умен да не се заяжда и с теб. Съпруг ми е.

— Направи го днес подир обяд — призна Стоун. — Идва ми на гости.

Долче присви очи и сви юмруци. Обърна се с лице към Стоун и каза с гузен вид:

— Ще имам грижата това да не се повтаря.

— Не се притеснявай — речеСтоун. — Мисля, че го стреснах, заплаших го с полицията и с федералните служби. Не ми се вярва след това да се чувства в свои води.

Долче сложи да кипне вода и започна да кълца чесън.

— От тази страна на Ист Ривър Донато никога не се е чувствал в свои води — каза тя. — Той си е дете на Бруклин и не бива да излиза оттам.

— Красавец е — подхвърли Стоун. — Представям си как си обръщала глава подир него, когато е бил на деветнадесет години.

— Проблемът е, че Джони си остана деветнадесетгодишен. — Зае се да стърже сиренето. — Все прави дивотии и после моли за прошка. Страда от нещо като раздвоение на личността — в един момент е малко сладко момче, миг след това — непоносим маниак.

— Колко време всъщност живя с него?