Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Разбирам — каза, колкото да дойде на себе си. — Познавахте ли се с лицето Сюзан Бийн преди да бъде убита?

— Да, запознах се с нея във вашия дом — отговори Стоун и посочи на коя дата е станало това.

Гримасата на лицето Бруъм показа видимо недоволство, че този отговор ще бъде протоколиран.

— Но сте я срещали и преди тази дата, нали?

— По време на дело на един мой клиент тя е била сред помощниците на прокурора, но всъщност почти не си я спомням оттогава. Когато ни запознаха във вашия дом, нито се сетих, че съм я срещал преди, нито тя ми припомни подобно нещо.

— Не е ли истина това, че преди няколко години сте се срещнали в един бар, завели сте я в дома си и сте я прелъстили?

— Вече изложих цялостно спомените си за запознанството ми с госпожица Бийн. Нямам какво да добавя към тях.

— Прелъстихте ли я?

— Повторен въпрос, повторен отговор.

Преди да зададе следващия въпрос, Бруъм се обърна с лице към съдебните заседатели.

— Не е ли истина това, че в момент на сляпа ярост вие сте убили Сюзан Бийн?

— Не е истина. Не съм я убил и не съм я наранявал по какъвто и да било начин — отговори спокойно Стоун с поглед към съдебните заседатели.

Бруъм си пое дълбоко дъх, повдигна се на пръсти и извиси глас:

— Не е ли истина…

— Да, истина е — прекъсна го Стоун, — истина е, че преди малко, в разговор по телефона лейтенант Бакети, началникът на детективската служба на 19-ти участък ме информира, че имат нов главен заподозрян като извършител на убийството на госпожица Бийн и в момента полицията го издирва.

Бруъм въздъхна шумно и задавено изпъшка:

— Какво?…

— Лейтенант Бакети назова пред мен като главен заподозрян лицето Том Дийкън, началник на детективската служба към кабинета на окръжния прокурор.

Този път Бруъм вече направо онемя. Стоеше пред съдебните заседатели с отворена от изненада уста, лицето му бързо побледня. Успя да си поеме дъх и каза:

— Свободен сте, господин Барингтън.

— А не бихте ли искали, господин Бруъм, да ви запозная с доказателствата, които свидетелстват срещу Дийкън?

— Свободен сте! — изкрещя Бруъм.

Стоун стана от банката и напусна залата. В коридора Бил Егърс се втурна да го посрещне.

— Казвай бързо — нетърпеливо попита той. — Как мина?

Преди да му отговори, Стоун видя зад гърба на Егърс приближаващите Том Дийкън и Майкъл Кели.

— Извини ме, Бил — каза на Егърс и се обърна към седящия наблизо полицай Тим Райън: — Тим, би ли ми услужил с белезниците?

Райън мълчаливо свали от пояса си белезниците и му ги подаде.

— Предстои ми да извърша арест — каза му Стоун. — Искаш ли да ми помогнеш?

— Разбира се, Стоун — отвърна с готовност Райън.

— Познаваш ли Дийкън и Кели?

— Да.

— Аз поемам Дийкън, а ти — Кели.

— Дадено.

С белезниците в лявата си ръка, Стоун се насочи към Дийкън с протегната дясна ръка.

— Здравей, Том.

Дийкън видимо се изненада, но протегна ръка на Стоун.

Стоун я пое и задържа малко, точно колкото да щракне белезниците на китката му.

— Арестуван си за убийството на Сюзан Бийн — каза и още преди Дийкън да реагира, извъртя ръката му зад гърба, притисна го до стената и закопча с белезниците и двете ръце. След това го обърна с лице към себе си, извади пистолета му от кобура и взе от вътрешния джоб полицейското му удостоверение. — Това повече няма да ти трябва.

Глухо тупване зад гърба му накара Стоун да се обърне. Мик Кели беше проснат разкрачен по очи върху мраморния под, а надвесеният над него Тим Райън му поставяше белезниците.

— Вземи му пистолета и значката, Тим — нареди Стоун, — и прочети и на двамцата правата им. Ще се обадя за подкрепление.

След това избута Дийкън да седне на пейката и се обади на Дино.

— Ало?

— Тук е Стоун. Току-що арестувах заподозрения.

Течеше обичайното вечерно дежурство пред входа на жилищния блок, когато Джеф Баниън забеляза приближаващия по улицата голям мерцедес на Хауърд Мензиес. Двете предни места бяха заети. Джеф проследи с поглед как колата спря пред навеса, един познат на вид човек слезе от шофьорското място и тръгна към него. Не можа обаче да разпознае веднага Петер Хаусман, племенника на господин Мензиес. По някакъв необясним начин на Хаусман беше поникнала буйна коса.

— Веднага се връщам — каза младежът със силен акцент. — Няма нужда от обаждане, господин Мензиес чака мен.

— Много добре — отвърна Джеф. После хвърли отново поглед към улицата и забеляза, че един униформен от пътната полиция лепи наред бележки за глоби на неправилно паркираните автомобили. Бързо отвори вратата на мерцедеса и се настани зад волана. — Моля да ме извините, господине — обърна се към непознатия мъж на съседната седалка, — но се налага да преместя колата, един полицай лепи глоби.