Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Позна. Портиерът веднага я разпозна по снимката, която му показа Анди Андерсън.

— Значи е отлетял за Германия?

— Не съм сигурен в това, през следващия час има полети за Лондон, Париж, Рим и за още поне десетина градове; плюс четири за Германия. Сега проверяваме за пътници с имената Мензиес и Хаусман в списъците. Повече ще научим от Анди, той ще ни посрещне на летището. — Тук Дино смело кривна по забраненото за движение резервно платно, за да задмине един камион.

— Да, ако останем още толкова време живи — саркастично подхвърли Стоун през зъби. Дино караше бързо и в най-спокойно настроение, а в подобни екстрени ситуации се проявяваше като пилот от „Формула 1“ — Успя ли да пречупиш Дийкън? очи, тъй като профучаха на сантиметри от една закъсала на платното кола.

— Много добре знаеш какво прави, нали? Урежда женитбата на Долче.

— Долче е омъжена, Дино.

— А, не съм ли ти казал? Някой взел, че видял сметката на Джони Донато. Днес следобед.

Стоун се вцепени.

— Шегуваш се, признай, че се шегуваш.

— Ни най-малко.

— Кой го е свършил?

— Едва ли някога ще се разбере, но няма да се изненадам, ако чуя, че го е направила Долче собственоръчно.

Чисто по мафиотски — два пъти отзад в главата. — Дино щеше да се задави от смях.

— Не е забавно.

— Разбира се, че е.

Дино сви по алеята за международните полети и спря рязко. Анди Андерсън тичаше насреща им.

— Вдигнах под тревога охраната на аерогарата — докладва той. — Ето този е шефът им — и посочи приближаващия се мъж в тъмни дрехи.

— Лейтенант Бакети? Аз съм Сам Уорън, началник на охраната. Кажете ми с какво мога да помогна.

— Видяхте ли снимките?

Уорън кимна утвърдително.

— В момента ги раздават на моите момчета, но както разбирам, тези двамата сигурно вече са минали проверките и са в чакалнята при изходите за самолетите. Става дума за двадесет и пет изхода. От този момент до полунощ от всеки един предстои да излети самолет.

— Спрете ги — отсече Дино.

— Моля?

— Нито един самолет да не излита непроверен!

— Господи! Лейтенанте, не мога да блокирам двадесет и пет полета. Вие представяте ли си какво означава това? Хората ще изпуснат връзките си в Европа. Не може.

— Добре де, а какво става при силен снеговалеж?

— Ами, да, случват се закъснения.

Дино посочи с пръст към прозореца и извика:

— Ей, човече, гледай какъв сняг вали навън! Истинска виелица!

— Лейтенанте…

— Чуйте ме, Сам. В летището са на свобода двама убийци, виновници за шест убийства. Можете ли да поемете такава тежка отговорност — да ги оставите да напуснат страната?

Уорън не отговори, трескаво разсъждаваше.

— Анди, колко от нашите хора са тук? — попита Дино.

— Близо една дузина, още петдесет са на път, но при това движение…

— Да, да, разказвай ми приказки. Дай да видим първо полетите за Германия. Проверихте ли направените резервации?

— В списъците на пътниците няма Мензиес и Хаусман.

— Значи си имат и други паспорти, нещата се затрудняват.

— Анди — обади се Стоун, — проверете за инициали Х.М., започнете с полетите за Германия.

— Добра идея! — извика Дино. — Действай, Анди. Щом намериш нещо, веднага се обади.

— Добре — каза Уорън. — Ще го направя — и се обади по портативната си радиостанция: — Базата, тук е Уорън.

— Да, шефе?

— Пуснете червено на всички международни полети.

Никого не отвеждайте към самолетите, докато не ви наредя.

— Тук Роджър. Шефе, ами тези, които са на пистата и чакат разрешение за излитане?

— По мое нареждане спирате всички международни. Ще ви се обадя по-късно.

— Елате с мен — обърна се към Дино.

Четиримата се затичаха към изходите.

Андерсън остана при един телефон, за да позвъни, ако се наложи.

— Къде са останалите ми хора? — попита Дино.

— Пресяват чакалните, търсят ги по снимките.

Уорън ги преведе през загражденията и се насочиха към изходите за излитане.

— Давай направо към самолетите, Дино — каза Стоун.

— Поставих мои хора на местата за проверки — уведоми ги Уорън, — така че ако са минали през гишето, нямат път назад, само към самолетите. Полетите за Германия са на следващите четири изхода. Ако не са качили пътниците на борда, ще ги проверим в чакалните при изходите.

Влязоха в първата чакалня на обявен вече полет. Уорън взе микрофон от един служител и обясни, че отвеждането към самолета ще закъснее с пет минути.

— Дино — каза Стоун, — дай ми твоя резервен.

Бакети се наведе и извади от кобура на глезена си един къс револвер 38-милиметров. Стоун го затъкна в пояса си. Тръгнаха покрай редиците от чакащи пътници. Стоун оглеждаше всички мъже и търсеше късо подстригания младеж и Хърбърт Мителдорфер.