Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Хрумна му, че тази негова мисъл може да е нещо повече от една метафора.

В този момент ги поканиха на масата.

Вечеряха на кръгла маса от орехово дърво в стая с панорамен прозорец към осветените градини. В откритата камина весело гореше ненужен огън. Стоун моментално долови нещо познато в обстановката.

— Ванс, миналата година, по време на твоите снимки, не бях ли в същата стая?

— Много си наблюдателен, Стоун — отвърна Ванс. — За голяма част от дизайна на бунгалото тогава използвахме снимки от тази къща. След като видях как обзаведоха столовата, купих мебелите и ги докарах тук. Не е ли станало малко като огледално отражение?

— Леко объркващо е.

Мястото на Стоун бе от дясната страна на домакинята, между нея и възхитителната Лола. Не пропусна да си помисли, че за първи път седи на една маса с толкова красиви жени. Долче седеше срещу него и очароваше съседите си Ванс и Лу. Този път не му пусна крак под масата.

— Стоун — заговори Ванс, — четох в „Таймс“ за експлозията в картинната галерия. Защо не ни разкажеш какво стана?

Стоун нямаше желание да засяга тази тема и се почувства неудобно.

— За щастие, нямаше сериозно пострадали хора. Федералните работят, за да установят експлозива и как се е озовал в пикапа, а Дино води разследването.

— Разбрах, че си спасил живота на доста хора — намеси се Арингтън.

— Имах късмета да забележа микробуса преди експлозията и така успяхме да изведем всички далеч от предната витрина.

— С изключение на самия Стоун. Трябва да видите порязванията по гърба му — каза Долче и хвърли остър поглед към Арингтън.

— Дреболии — бързо парира Стоун.

— Чие дело е това? — попита Лу.

— Полицията не знае, поне засега.

— Прекалено скромен си, Стоун — подхвърли Долче. — Арестуван преди години от Стоун убиец е освободен от затвора и сега се случват разни лоши неща на хората, които са го пратили на топло, както и на техни близки.

Произнесе натъртено последните думи, за да е сигурна, че няма да ги пропуснат.

Цялата компания престана да дъвче.

— Убиха секретарката на Стоун, извършиха покушение върху сестра ми, която сега е принудена да се крие с детето си в къщата на татко.

— Алма е мъртва? — попита с ужас в гласа си Арингтън.

— Така е — потвърди Стоун.

— Освен това е убита една от съседките на Стоун, портиерът на блока на негова приятелка, както и един полицай.

— Долче — намеси се Стоун, — темата не е приятна.

— Вие с Дино как се опитвате да заловите този човек? — попита Арингтън.

— Правим всичко възможно, но той ни се изплъзва. В утрешния „Таймс“ ще публикуваме неговата снимка и се надяваме след това да попаднем на някаква следа.

— Същият човек е убил вчера и адвокат в Ню Йорк — продължи Долче.

— Ти откъде знаеш, че има връзка? — озадачен попита Стоун. — Аз разбрах за това едва вчера късно следобед, никой не е разкривал публично, че е свързано с другите убийства.

— Имам си собствени източници — не се остави Долче.

— Е, да, отново Мери Ан — въздъхна Стоун.

Долче сви рамене.

Лола проговори за първи път, с неочаквано тих глас:

— Това означава ли, че всички ние сме в опасност?

— Не, разбира се — отговори Стоун. — Нямаше да дойда тук, ако мислех така.

— Това звучи успокояващо — каза Ванс.

— Малцина знаят, че съм купил къща тук. Вярно е, че някои от тях са доста приказливи — вметна Стоун и хвърли поглед към Долче.

Тя го възнагради с кисела гримаса.

Вечерята продължи, но разговорът не бе така оживен.

— Да, интересен живот водиш — каза по едно време Лу. — Почвам да си мисля, че миналогодишното ти забъркване в нашите малки неприятности е истинска дреболия за теб.

— Лу — намеси се Арингтън, — не забравяй, че ние въвлякохме Стоун в нашата бъркотия и сме му много задължени.

— Разбира се, разбира се — веднага би отбой Лу. — И аз съм му много благодарен.

— Досега не беше казвал подобно нещо — подчерта Арингтън.

— Каква бъркотия? — обади се пак Лола.

— Ще ти кажа после, мила — припряно каза Лу.

Последва продължително мълчание.

— Кажи нещо за новата къща, Стоун — подкани го Арингтън.

Стоун остана доволен, че най-после смениха темата на разговора.

— Преди време са я ползвали пазачите на съседната голяма къща, наречена „Скалите“.

— О, знам я — обади се Ванс, — Каролин Клем ми я показа, когато оглеждах коя къща да си купя.

— И какво представлява? — продължи да се интересува Арингтън.