Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Две спални, две бани, дамско тоалетно помещение, хол, столова и кухня. Облицована е с дърво, също като голямата къща, има и интересна куличка.

— От думите ти съдя, че е чудесна — каза Арингтън. — Ще ми бъде приятно да я видя.

— Почакай да я подредя както трябва, тогава ще ви поканя с Ванс на вечеря.

— Ще се радваме — подхвърли Ванс. — А знаеш ли кой е купил голямата, „Скалите“?

— Не ги познавам все още.

— И това ще стане, ако зависи от Каролин Клем. Каролин е двигателят на тукашното общество, тя удивително умее да сближава хората.

— Вече имам от нея любезна покана за вечеря — съобщи Стоун.

— Е, значи много скоро ще се познаваш с всички.

Последва ново продължително мълчание. Пръв го наруши Стоун.

— Много добре си се справила с къщата, Арингтън.

— Ами, досега не бях идвала тук — отвърна тя.

Стоун изтръпна.

Арингтън веднага се опита да го извади от неудобното положение:

— Вднс има удивителен вкус и е добър познавач на стиловете на обзавеждане и мебелите. Още с първото си влизане в къщата се усетих като в собствен дом.

— Ванс — намеси се Лу, — откъде този дизайнерски дар у син на църковен наместник от Южна Англия?

Ванс сви рамене.

— Мисля, че се дължи на наблюденията ми върху по-мъдрите и по-способните от мен. Баща ми винаги придаваше много домашен уют на жилищата ни, а това далеч не винаги беше лесно. Живели сме в какво ли не — от схлупени къщурки със сламени покриви до големи, но занемарени къщи. Пък и от фирмите научих много неща, те ми бяха втори дом и първи университет.

Стоун слушаше с удоволствие излиянията на Ванс за детството му в Англия и беше щастлив, че най-после вниманието на групата не е насочено към него.

Вечерята привърши. Лу и Лола пожелаха на всички лека нощ и се оттеглиха на горния етаж. Долче отиде в дамската тоалетна, а Ванс излезе да освободи готвача и иконома. Стоун и Арингтън останаха сами на верандата.

— Вечерта беше хубава — каза Стоун.

— Толкова се радвам, че успя да дойдеш. Стоун…

— Да?

Тя видимо се затрудняваше да намери думите си.

— Щастлива ли си, Арингтън?

— По своему — кимна тя с глава! — Искам да знаеш, че щях да бъда по-щастлива, ако…

— Ще тръгваме ли? — попита появилата се на вратата Долче. — Тукашният въздух ми действа приспивно.

В този момент дойде и Ванс. На сбогуване Арингтън си позволи да задържи ръката на Стоун малко по-дълго от необходимото. Съпругът й с нищо не показа, че го е забелязал, докато Долче не пропусна да го направи.

— Е, приятно беше, нали? — заговори тя, след като седнаха в колата. — Видя се отново с възлюбената си, Беше ли забавна срещата?

— Долче, с теб се познаваме едва от няколко дена. Не се учудвай, че съм имал свой живот и преди теб. Имам си го и сега, твоето място в него все още не е ясно. Тази вечер ти хем ме притесни, хем уплаши приятелите ми. Нямаше никаква нужда да ги занимаваш с моментните ми проблеми.

— Съжалявам, Стоун — покорно каза Долче. — Моля за извинение, повече няма да правя така.

През нощта не се докоснаха. Стоун мислеше за други неща.

Стоун сънуваше еротичен сън. Отвори око и прозря истината — не ставаше дума за никакъв сън. Слънчевите лъчи нахлуваха през прозорците. Повдигна леко глава и като видя пред носа си темето на Долче, възкликна тихичко и пак се отпусна върху възглавницата.

Възклицанието му накара Долче да прекъсна предишното си занимание. Възседна го и се наведе да го целуне по устните. Разпилените й къдрици закриха слънцето и той се отдаде на мига, който впрочем не трая само миг.

Така двамата осветиха къщата.

Стоун остана задъхан и изпотен в леглото, а Долче му донесе от банята топла кърпа за лице.

— Добро утро — каза тя.

— Добро, без съмнение — отвърна той. — Струва ми се, че денят ми отиде, няма да стана от леглото.

— Почивай си, аз ще приготвя нещо за закуска.

Загледан в тавана, Стоун постепенно се унесе отново, докато върналата се в леглото Долче и някакви приятни аромати не го събудиха повторно. Тогава се изправи и се огради с възглавници, а Долче постави в скута му подноса със закуската. Бъркани яйца, кренвирши, английски кифлички, портокалов сок и термос с кафе. До себе си видя и неделното издание на „Ню Йорк Таймс“.

— Внимавай да не свикна на това — каза Стоун, докато намазваше с масло английската кифличка. — Решила си да ме угояваш ли? — Бърканите яйца му се усладиха много.

— Няма да напълнееш, знам те аз — можеш да ядеш колкото си искаш, без да трупаш килограми. Как го правиш този номер?