Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Свиквай с това — отвърна тя.

— О, да бе, забравих за Мери Ан.

— Най-добрата приятелка на всяко момиче е сестра и, запомни това завинаги.

— Ще го направя, уверявам те.

— А сега, — кои са другите гости?

— Не са ми казвали за други, но не е изключено да има.

— Момичето държи да знае каква е конкуренцията.

— Конкуренция?

— Другите присъстващи жени. Но след като си невеж в тия работи, разкажи ми как се облича Арингтън.

— Господи, че откъде да зная?

— Ами как се е обличала за неофициално парти с вечеря, когато сте живели заедно?

— За неофициално парти? Ами как, може би семпло и елегантно.

— Ясно, ти ми оказа гигантска помощ. Ще трябва да избера нещо средно, май. Много накити ли си слага?

— Не много, доколкото си спомням.

— Да, но тогава все още не е била омъжена за Ванс Колдър, нали?

— Ами да, не беше.

— Сега вече кутията й за бижута сигурно прелива.

Възвърнала ли си е фигурата след раждането на детето?

— Не зная, не съм я виждал елед раждането.

— Добре, сега вече тя е съпруга от Бевърли Хилс… затова ще предположа най-лошото.

— Тоест, че е дебела?

— Че е стройна и в страхотна форма. Кажи ми нещо за косата и ноктите.

— Има и коса, и нокти.

— Каква коса, глупчо, лакира ли си ноктите? Това питам.

— При последната ни среща косата й беше дълга колкото твоята. Обикновено поддържаше дълги нокти, лакираше ги само при съвсем специални случаи.

— Значи довечера ще бъдат лакирани — допря пръст до устните си Долче. — Би ли ме извинил за минутка? — Отиде до колата и донесе малка пътна чантичка.

Стоун не можеше по никакъв начин да си представи къде ли е била поставена.

— Има и малък багажник — прочете мислите му тя. — В колко трябва да сме там?

— В седем часа.

Тя погледна часовника си.

— Най-добре е аз да започвам — и тръгна към стълбите.

— Та сега е едва пет — обади се Стоун. — Не искаш ли да пийнем нещо?

— Нямаме време — каза и изчезна нагоре.

Малко след това дочу шуртенето на водата във ваната.

Тя се показа на стълбите.

— Ще можеш да ползваш банята към шест и половина. Преди това не искам да ми се мяркаш горе.

— Слушам, мадам.

— Какво?!

— Слушам, синьорина.

— Напредваш — кимна одобрително и изчезна нагоре по стълбите.

В шест и половина Стоун отиде в банята на етажа. Долче я нямаше и той реши, че е в стаята си. След като взе душ и подсуши косата си, отново не откри Долче в стаята. Облече кремави панталони, риза на кафяви карета, леко сако и светлокафяви мокасини от крокодилска кожа. После слезе долу.

В хола Долче седеше с ръце зад гърба си и гледаше през извитите прозорци. Беше се облякла в семпла черна копринена рокля и обувки със средно високи токчета, на врата си имаше тънка диамантена огърлица. Небрежно наметнатият върху раменете й кашмирен пуловер беше в тон с лака на ноктите й. Черната коса падаше меко върху пуловера.

— Добър вечер.

Стоун замръзна на място при вида й. Каза си, че никога не е виждал такава красавица. Почти незабележимият грим открояваше големите й очи.

— Добър вечер, синьорина — отвърна на поздрава й. — Много сте красива.

— Вие пък сте много наблюдателен.

— Искаш ли да пием по чаша преди да тръгнем?

— Наближава седем часа, ще я изпием с домакините. Хората в провинцията вечерят по-рано.

Подаде й ръка, настани я в мерцедеса и потегли.

— Тези места са много хубави — каза тя, когато минаха покрай бялата църква в квартала Вашингтон Грийн.

— Да, красиво е.

— Как стана така, че купи къщата тук?

— Дойдох да прекарам един уикенд в хотел „Мейфлауър“ — сега не се вижда, горе на хълма е — и тогава ми хрумна, че ще е добра идея.

— Твоя или на госпожица Бъкминстър?

— Струва ми се, че Сара първа я изрече, но на мен вече ми бе минавала мисълта да купя къща. Никой от познатите ми, с изключение на Дино, не остава през почивните дни в града.

— Много правилно.

Пътуваха бавно по криволичещия път и се наслаждаваха на гледката. Спазвайки указанията на Ванс, Стоун стигна до затворена с железни порти алея. Пресегна се и натисна звънеца.

— Да? — чу се глас.

— Барингтън.

Портите се отвориха и Стоун продължи по алеята, обградена с красиво оформен жив плет. След един завой се откри зелена поляна и сива къща с дървен покрив и бели капаци на прозорците. Стоун паркира близо до входа. Изкачиха стълбите, пресякоха широка веранда с разположени люлеещи се столове и Стоун позвъни. Посрещна ги мъж с бяло сако и ги въведе в хол с големи дивани и изящни антики. С чаша в ръка пред откритата камина стоеше Ванс Колдър, облечен със сив блейзър и бели панталони, копринена риза и широка вратовръзка.