Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Предполагам, че вие сте Стоун Барингтън — каза му мъжът на касата.

— Вярно — потвърди удивен Стоун.

— Предполагам, че ще искате да си откриете сметка при нас.

— Нямам нищо против, дайте ми да попълня формуляра.

— Няма нужда от формуляр.

— Ами адресът ми?

— Зная го.

Стоун взе и една карта на района, подписа сметката за инструментите и докато крачеше към колата си, мислеше, че явно ще му се наложи тепърва да узнае много нови неща за малките градчета от Нова Англия.

Докато разглеждаше картата, отбеляза едно познато име — Ню Престън. Бяха му казвали нещо за пазара на антики в това градче. Следвайки картата, Стоун изкачи един хълм, после слезе по склона и след като пресече една магистрала, се оказа в приятно малко градче. Само час след това си тръгна с две настолни лампи, три картини с местни пейзажи и цяла торба с дребни украшения.

Продължи набелязания по картата маршрут до обширното езеро Уарамог и го обиколи по криволичещия път, наслаждавайки се на искрящата от слънцето водна шир и на живописните хълмове. След като се върна в отправната точка на обиколката си, Стоун обядва в ресторант „Пантри“, откъдето си купи още няколко нужни за кухнята неща и две парчета сирене.

У дома окачи картините, включи лампионите в мрежата се огледа какво би могъл да направи с новите инструменти. Не се оказа много. При неотдавнашния ремонт на къщата хората очевидно се бяха потрудили добре.

Хапна малко хляб и сирене и полегна на дивана в хола в очакване на известното зло Долче.

Събуди се от оглушителна шумотевица, която му напомни за старта на състезанието Индианаполис 500. Надигна се и разтърка очи. Чудеше се какво ли става. Шумът заглъхна, после се тресна врата. Скочи от дивана към входната врата и се сблъска с Долче, която тъкмо влизаше с два пакета в ръце. До колата на Стоун беше кацнало яркочервено ферари.

— Резиденцията на Барингтън ли е? — попита тя, надзъртайки вътре.

— Да — отговори Стоун. — Ще благоволите ли да влезете, мадам?

— Опитайте с мадмоазел — каза тя като прекрачи прага, — а още по-добре — синьорина.

Стоун пое пакетите и ги внесе в къщата, а тя се върна при колата и донесе огромен букет цветя и голяма ваза.

— Сметнах, че ще са добре дошли весели петна тук — каза, подавайки му вазата. — Напълни две трети от нея с хладка вода.

Стоун изпълни дословно указанията, тя бързо подреди цветята във вазата и я постави върху масичката за кафе в хола.

— Така изглежда вече съвсем другояче, нали?

— Разбира се. Какво носиш в пакетите?

— Подаръци за новодомци — отговори тя. — Разопаковай.

Подаръците се оказаха две картини с маслени бои — изглед от Венеция и непознат за него пейзаж с открояващи се развалини на постройка от римско време.

— Красиви са — благодари той и я целуна. — Пейзажът откъде е?

— Сицилиански, какъв друг би могъл да бъде?

— И двете са чудесни. Ще донеса инструментите, ще те помоля да ми помогнеш да ги окачим.

Малко след това картините вече висяха на най-подходящите места и Стоун с удоволствие си помисли, че с тях и с лампионите къщата наистина заприлича на дом.

Долче обикаляше навсякъде и разглеждаше с интерес.

— Харесва ми обстановката. Излъчването е типично за Кънектикът, но и в хармония с теб.

— Надявам се да идваш тук много пъти — каза той.

— Такива са и моите намерения. А сега може ли да ми донесеш багажа и да ме заведеш на горния етаж?

Освен една изненадващо малка чанта върху предната седалка на ферарито, Стоун не откри нищо. Впрочем, в колата почти нямаше друго място за багаж. Стоун внесе чантата и заведе Долче на горния етаж.

— О — възкликна тя, — тук има много работа, но дрешникът е добър. Ще трябва да намерим хубави тапети. — Извади от чантата една рокля и я окачи в гардероба. — Тази не иска гладене.

— Домакинът ми каза, че е съвсем неофициална вечеря.

— Да, разбира се — засмя се Долче. — За мъжете може и да е така.

Стоун я прегърна и притисна към себе си.

— Божичко — примигна тя, — та ти си готов.

— И още как.

— Е, засега ще потърпиш, първо имам куп въпроси. — Тя се дръпна от него и го поведе за ръка до дивана на долния етаж. — Така. Сега, тъй като момичетата не обичат изненадите, кажи за коя филмова звезда става дума?

— Ванс Колдър.

На това тя кимна така, сякаш е била с него на вечеря поне сто пъти и добави:

— И съпругата му Арингтън.

Стоун примигна от изненада.

— Направо си невероятна.