Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— По обяд са му видели сметката, малко повече от час след нашия разговор.

— Как е станало?

— Тръгвал от офиса си за Сан Франциско. Като влязьл в колата, един черен линкълн паркирал току до него и някой му пуснал куршум в главата от упор. Не се чул изстрел, сигурно е бил пистолет със заглушител. Гадната седалка на хубавото ново БМВ не прилича на нищо.

— Господи, предупредих го да изчезне веднага от града. Май не се е оказал достатъчно бърз.

— И аз така мисля.

— Не казвай никому къде съм, Дино.

— Кой друг знае?

— Само едно момиче, което ще дойде утре при мен, Вил Егърс и Ванс Колдър с Арингтън.

— Те двамата в града ли са?

— Не, наблизо са, Ванс имал къща на около осем километра път от моята. Утре ще ходя на вечеря у тях.

Дино се захили продължително.

— Тя май не издържа да е далеч от теб, а?

— Нищо подобно. Ванс държи да сме приятели. И тя ми каза нещо в този дух по време на последния ни разговор преди година.

— По-куражлия си от мен, Стоун, след като се решаваш да отидеш у тях сам.

— Няма да бъда сам. Ще взема като щит една красива жена.

— Познавам ли я?

— Не, нова дама — каза, очаквайки Дино да го нарече лъжец.

— Това е прекомерно цивилизовано за моя вкус — измърмори Дино.

— Какво ще предприемеш за утрешната премиера на Палмър?

— Максимални мерки, управлението най-сетне ми повярва във връзка с тази история.

— Време си беше. Разпрати ли описание на Мителдорфер до всички служби?

— Все още не съм стигнал до това, всъщност ни липсват истински улики против него. Освен нашите предположения и купчината трупове, нищо друго не го свързва с извършените престъпления.

— Мисля, че трябва да пуснеш в неделните вестници последната му снимка от затвора, заедно с портрет по описание на ранения нападател. Би могъл да се аргументираш, че искаш да говориш с Мителдорфер, защото е в опасност. Като публикуваш снимката му, поне можеш да очакваш някой гражданин да ти се обади, че го е виждал.

— Добра идея. Дори смятам да не питам началниците, познавам един от „Таймс“. Как е къщата?

— Пристигна всичко, което бяхме купили със Сара, цял следобед я подреждах. Все още й липсват картини, лампиони и други работи.

— Приятно прекарване. Кога се връщаш?

— Не зная. Може и да не се върна изобщо, поне докато Мителдорфер не оправи и теб, та да ми се наложи сам да свърша работата.

— Не злорадствай, момче, той няма да може дори да ме одраска. Департаментът ми отпусна специален автомобил, не като твоя.

— Мерцедес ли?

— Не, „Краун Виктория“, издържал направо на удар от танк. С него возят големците до ООН и обратно.

— Това е добра новина.

— Дума да няма. Трябва да свършвам.

— Дръж ме в течение.

Почти веднага телефонът иззвъня отново.

— Моля?

— Стоун? Каролин Клем се обажда. Как се справяте с къщата?

— Мисля, че като за първи ден е много добре.

— Ние с мъжа ми Дейвид ще отидем да пийнем по нещо в местната кръчма „Таверната на Джордж Вашингтон“, защо не дойдете с нас? Не изискват официално облекло, а в почивните дни се събира много народ.

— Благодаря, с удоволствие — отвърна Стоун.

— Искате ли да минем да ви вземем?

— Само ми кажете как да стигна и ще се видим там.

— Слизате по хълма до Депото, минавате реката, на първата пресечка завивате наляво и ще видите кръчмата. Към седем става ли?

— До скоро — каза Стоун, доволен, че в първата си иечер в Кънектикът няма да е самотен. „Жалко за Брус Голдсмит — помисли. — Ама не чак толкова.“

Стоун едва намери място на паркинга и влезе в ресторанта. Седналата до откритата камина Каролин Клем го мерна веднага и му махна с ръка.

— Запознай се с мъжа ми Дейвид — каза тя.

Стоун се ръкува с Клем.

— Добре дошли във Вашингтон — приветства го Дейвид. — Надявам се, да ви хареса тук.

Поръчаха си напитките и взеха листа с менюто. Стоун седеше с лице към входа на ресторанта и видя капитан Варковски от „Синг Синг“ и жена на средна възраст да влизат в салона. Варковски също го забеляза и му кимна с глава. Стоун му отвърна по същия начин. После двойката се отправи към сепаре в задната част на салона.

— Познавате ли го? — попита Каролин.

— Бегло, срещал съм го веднъж.

— Тукашен ли е?

— Не, мисля, че е от Ню Йорк, поне там съм го виждал.

— Четохме в „Таймс“ за бомбата по време на откриването на изложбата на Сара. Ужасно нещо — каза Каролин. — Тя добре ли е?

— Да.

— Кога ще можем да я видим тук?

— Сара се завърна в Англия и възнамерява да остане да живее там.