Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Здравей, скъпа, как си?

— Чудесно, господин Голдсмит.

— Слушай, имам голяма молба — следобед отиваме с жена ми в Сан Франциско, нещо като втори меден месец. Би ли се обадила там до хотела „Риц-Карлтън“, да ги попиташ за някоя аптека и да им се обадиш да ми изпишат рецепта за виагра?

— Разбира се, колко?

— Е, една-две дузини трябва да стигнат, ха-ха-ха! Помоли да ги занесат в хотела.

— Ще имам грижата. Приятно прекарване с госпожа Голдсмит.

— Не се безпокой, с твоя помощ точно така ще стане. До скоро. — Голдсмит затвори куфарчето си, грабна сакото и се запъти към вратата. — Майк докара ли колата?

— Да, стиковете са в багажника.

— Добре. Една, може би и две седмици ще отсъствам. Обади се и отмени всички ангажименти, които търпят отлагане или мога да оправя по телефона или с факс. Крейвън да поеме другите. Кажи му за напускането на Мойл. Между другото, щом Лес отиде да обядва, прибери папките от бюрото и от куфарчето му, заключи с катинарче кантонерката с делата и прибери неговия „Ролодекс“ в сейфа ми, ясно? — Не изчака да получи отговор, а грабна папката с показанията и изхвърча от кабинета.

— Ясно ми е, лайно ненадминато — промърмори Мили.

Голдсмит слизаше с асансьора преизпълнен с вдъхновение. За нула време се беше отървал от адвоката съдружник, който наблягаше прекалено много върху морала, беше се измъкнал от скучна вечеря и ужасен уикенд, беше си уредил една-две седмици почивка в любимия си град и в Пебъл бийч, както и една страхотна мадама, на която не можеше никога да се насити. Чувстваше се много доволен от себе си.

Майк го чакаше на завоя, задната врата на луксозното БМВ беше отворена. Голдсмит му даде да сложи двете куфарчета в багажника и се настани на задната седалка.

Шофьорът затвори неговата врата и мина зад автомобила.

Голдсмит погледна наляво и забеляза един линкълн опасно близко — на не повече от пет сантиметра от новото му БМВ 7501. Натисна копчето за сваляне на страничното стъкло и изкрещя на шофьора на линкълна, който бе на сантиметри от него:

— Да те вземат дяволите! Само да ми одраскаш колата, ще си видиш задника в съда!

Шофьорът спокойно се обърна към него и повдигна нещо, което заприлича на Голдсмит на къса черна тръба. Нямаше време дори да трепне, когато за последно чу едно глухо фффът!

Стоун се отби за ключа от къщата си в офиса за недвижими имоти на Клем във Вашингтон Депо, което беше на километър и половина от Вашингтон Грийн. Каролин Клем го посрещна радушно и му подари бутилка доброкачествено шампанско и полезен за всеки собственик на къща списък с имената на търговци, сервизи, градинари и тем подобни.

После мина през магазините и се снабди с храна за уикенда, кашон с различни марки вино, десетина бутилки твърд алкохол и шейкър за коктейли. Изпълнен с все по-силна възбуда, най-сетне изкачи хълма, зави наляво към църквата и след още сто и петдесет метра отмина редицата от вечнозелени дървета и стигна до входната алея на къщата си — първата къща, която сам бе успял да купи през живота си.

Излезе от колата, отключи входната врата и влезе вътре. Празно като в пещера и безукорно чисто. Пренесе храната и напитките, подреди белите вина и някои от храните в хладилника, а после занесе багажа си на горния етаж и подреди дрехите в по-малкия от двата гардероба.

Когато слезе отново долу, завари току-що пристигналия доставчик от магазина за домашни потреби с десетина големи кашона. Още не беше свършил да разопакова купените заедно със Сара неща, когато пристигна камионът на мебелния магазин „АБВ“, и през следващия час определяше къде да разположат мебелите в къщата. След това за около час довърши работата си в кухнята.

Телефонният техник пристигна, когато Стоун постилаше креватите с новите чаршафи. Стоун го остави да работи и се зае да сложи ред в банята и спалните. Едновременно с него приключи и техникът. Стоун провери, поставените в различните помещения апарати, благодари за инсталирането и подписа разписката. Огледа още веднъж, подреди още малко мебелите, съжали за липсата на картини и различни украшения, след което реши да се почерпи с една бира. Едва седна и телефонът иззвъня.

— Моля?

— Дино се обажда. От доста време се опитвам да се свържа с теб.

— Току-що включиха телефона. Какво има?

— Нали ми каза, че сутринта си говорил с адвоката на Арлин Мителдорфер.

— Точно така.

— Брус Голдсмит ли се казваше?

— Да, но защо употребяваш минало време?