Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Извинявай за безпокойството, капитане. Дано да не излезеш накрая с окървавени ръце — и тръгна към масата си.

Там вече бяха сервирали основното ястие.

— Още малко и храната ви щеше да изстине — укори го Каролин.

— Добре изглежда — каза Стоун и започна да се храни.

— Всичко наред ли е? — попита Каролин. — Изглеждате малко потиснат.

— Нищо ми няма — отвърна Стоун. — Бях се замислил за нещо в Ню Йорк. Яденето е много вкусно.

— Голф играете ли? — попита Дейвид.

— Не, трудна работа е да играеш голф, като живееш в Манхатън.

— Тук имаме много добър терен, с девет дупки. Ако решите да поиграете, обадете ми се?

— Благодаря, сигурно ще го направя. — Стоун видя, че Варковски излизат от ресторанта.

— Вашите приятели май нямаха време да вечерят — каза Каролин.

— Предполагам, че на него му секна апетитът.

Стоун се събуди объркан след здравия и отморителен сън. Не можеше да си даде сметка къде се намира. Седна в леглото и запримигва, докато постепенно осъзна, че посреща първия си ден в новата къща в Кънектикът, която трябва да украси с картини.

След като взе освежителен душ и си приготви закуската, Стоун остро усети липсата на привичния сутрешен „Таймс“. Намери в списъка на Каролин Клем телефона на пощенската служба и си каза, че трябва да уреди този въпрос, както и да се абонира за местния вестник „Личфийлд Каунти Таймс“. В главата му обаче се заби мисълта за Варковски и измести всичко друго. Взе телефона и се обади на Дино.

— Даа? — със сънен глас измърмори Дино.

— Хайде ставай, Дино, наближава девет часът.

— Не спя — каза Дино. — Знаеш ли, че си глупав кучи син?

— Какво, да не би да ставам прекалено рано за теб?

— Говоря ти за Долче.

— Какво за нея?

— Предупредих те, но явно ти се чувстваш длъжен да…

— Я стига, Дино. Тя просто е едно хубаво момиче.

— Не показваш особено задълбочена мисъл, приятелю, така да знаеш.

— Дино, тя е хубава и умна жена.

— Днес тя трябва да дойде при теб, нали?

— Как ги разбираш тия работи?

— Нали има сестра, те двете си говорят.

— Ох — изпъшка Стоун, беше пропуснал да я предупреди да не споделя с Мери Ан. — Чуй сега, снощи на вечеря се натъкнах на Варковски.

— Баща или син?

— Баща.

— Вечеряш в „Синг Синг“, а?

— Не, Варковски със съпругата си са тук на празничен излет, както се изрази той. „Мейфлауър Ин“ е направил това място доста известно. Случихме се в един и същи ресторант.

— Страхотно. И той какво си взе за вечеря?

— Дино, трябва да искаш по официален път информация от Варковски за местонахождението на Мителдорфер.

— Няма да искам нищо от това копеле. Какво те кара да мислиш, че ще пожелае да ни помогне?

— Дори и да не му обърне внимание, искането ще бъде заведено, ще си вържеш гащите.

— Е, той заслужава това. Прав си, ще му изпратя запитване по факса. Говори ли с него?

— Да, питах го дали знае къде се намира Мителдорфер и той отговори с не. Не научих от него нищо полезно, но каза, че би отговорил на официално искане.

— Да, дори знам какъв ще бъде отговорът. Друго какво му каза?

— Това, че зная как Мителдорфер е въртял парите му на борсата.

— Той отрече ли?

— Не, но и не потвърди.

— Така, хайде сега да видим какво си постигнал. Първо — сега Варковски е наясно какво ни е известно. Второ — ако Варковски знае къде е Мителдорфер и ако имат връзка, сега Мителдорфер е уведомен, че го търсим.

— И бездруго ще го разбере от публикацията в „Таймс“. И все пак си прав, не биваше да казвам на Варковски, че ни е известно за парите. Смятах с това да опресня паметта му, но не стана.

— Освен това, дечко, ако той се свърже с Мителдорфер, ще му каже, че си във Вашингтон, в щата Кънектикът. А ми се струва, че хич не искаш той да го узнае.

Стоун се намръщи.

— Добре де, постъпих глупаво.

— Мисля, че вече споменах това по време на разговора ни.

— Престани да ми триеш сол на главата.

— Мителдорфер ще има грижата съвсем да те затрие, стига да научи къде се намираш. Пази се.

— Ще внимавам, но всъщност Варковски не знае, че имам къща тук, за него аз просто съм дошъл за уикенда.

— Дано да си прав, приятелю. Надявам се да преживееш и уикенда с Долче.

— Трябва ли да зная още нещо за нея?

— Казах ти всичко необходимо, за да избегнеш неприятностите. Останалото ще ти се наложи да научиш самостоятелно.

— Добре, Дино, по-късно ще ти се обадя.

— Желая ти късмет, Стоун. Ще имаш нужда от него.

След като уреди по телефона абонамента за вестниците, Стоун се облече и потегли към Вашингтон Депо. Разгледа магазина за железария и си избра кутия с най-разнообразни инструменти за дома.