— Какво става тук, по дяволите?
— Аз поемам показанията в Сан Франциско — уведоми го Голдсмит.
— Имаш много здраве, клиентът си е мой!
— А кой ти го даде?
— Слушай, Брус, не зная що за игра играеш, но не приемам подобно високомерно отношение.
— Лес, млъкни и дай записките си на Мили. Хич не ми пука дали приемаш, или не приемаш. Аз поемам показанията.
— Това ми мирише на разрив, Брус — студено каза Мойл. — Омръзнаха ми твоите номера на капризна примадона. Искаш да ме накараш да напусна фирмата ли?
— Нямам нищо против, пикльо — отвърна презрително Голдсмит. — Надявам се, че помниш формулата — определяш дела си и се договаряме. Прати исканията си по факса в Сан Франциско.
— Вземам си клиентите обаче — каза Мойл.
— Вземаш ги друг път, я прочети договора. Излизаш сам и толкоз. Само ако се опиташ да си вземеш някой клиент, ще заведа дело срещу теб и ще те върна с години назад, знаеш, че мога да го направя. А сега, изчезвай от кабинета ми!
Мойл изпсува и излезе.
— Нещо друго? — попита Мили.
— Да, как се казваше клиентката, която преди две години се разведе със собственика на винарската изба? Тя май си върна моминското име.
— Мадлин Кохран.
— Точно така. Свържи ме по телефона с нея.
Мили отиде в секретарската стая и след малко телефонът на Голдсмит зазвъня.
— Свързах се — каза Мили.
Голдсмит се включи в другата линия:
— Мади? Как си, по дяволите?
— Добре съм, Брус, Изненадваш ме с това обаждане.
— Ами, бях малко на Западното крайбрежие, но сега неочаквано ме дърпат да давам показания в Сан Франциско, довечера пристигам. Да вечеряме заедно и да понаваксаме пропуснатото, а?
— О, Брус, ти все още си женен, нали?
— Малко ми остана, щом се върна, внасям молбата за развод. Това е истински ад. Ще ти разказвам довечера.
— Не ми се ще да се заплитам в нова история, Брус. Все още се чувствам гузна, че го направих по време на развода ми.
— Казах ти вече, Мади, свършено е. Страшно искам да те видя.
— Добре, добре. Къде и в колко часа?
— Седем и половина в „Риц-Карлтън“?
— В кой ресторант?
— Аз ще отседна в апартамент, ще вечеряме в него.
— Много си лош, Брус.
— До скоро, миличка — Брус затвори и се изхили. — Мили, свържи ме с жена ми. — След малко телефонът иззвъня. — Елън? Слушай, тук стана голяма история.
Лес Мойл преди малко напусна фирмата и ми натресе да давам едни много важни показания.
— Ох, Брус, не се измъквай от днешното парти — ужасена каза жена му. — Правя го в твоя чест, не за себе си.
— Зная, скъпа, много съжалявам, но след като Лес ме изостави, само аз мога да свърша работата.
— Добре, но можеш да отделиш няколко часа за гостите си.
— По това време ще съм в Сан Франциско, скъпа.
— Господи, колко ще отсъстваш?
— Поне седмица, а може и повече. Голяма работа е, за много пари.
— Брус, през уикенда семейство Уилардс ще ни гостуват в Истхемптън! Трябва да се видиш с тях.
— Ще им се обадиш и ще им обясниш ситуацията, нали? През целия уикенд ще работя с клиента, имам да наваксвам много по това дело. Проклет да е Мойл, дето ми сви този номер!
— Боже, как ще гледам в очите гостите си довечера?
— Ще се оправиш, мила, нали знаеш, че в тези работи няма по-добра от теб в Ню Йорк?
— Но нали ще се върнеш за училищното представление? Елън играе главната роля и държи непременно да я видиш.
— На всяка цена, ако успея. Слушай, приготви ми чантата. Всички неща, както обикновено, и смокинга.
— Смокинг? Нали става дума за даване на показания?
— Клиентът ми иска да ме запознае с много важни хора през другата седмица. Може да изскочи нещо голямо.
— Мразя те — каза тя.
— Зная как се чувстваш сега, мила, но ще се реванширам. Какво ще кажеш за едно пътуване до Тоскана през лятото? А, би ли оставила багажа ми долу при портиера? Бързам за летището и нямам време да се качвам горе.
— Добре, добре! — тресна тя слушалката.
Голдсмит позвъни на секретарката си.
— Мили, обади се в Пебъл Бийч, че утре в два следобед ще отида на чай, запази ми в „Ин“ хубав апартамент, с гледка към океана. Ако се наложи, говори с управителя и му кажи, че е за мен. Повикай колата и предупреди Майк непременно да сложи стиковете за голф в багажника, ако не са там и се обади в Пебъл Бийч да ми приготвят комплект стикове „Калуейс“, от титановите, нищо друго.
— Приготвила съм папката с показанията. Нещо друго?.
— Мисля, че друго няма — Голдсмит затвори телефона и веднага се обади на лекаря си. Отговори секретарката.
Читать дальше