Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Писала ли ви е писма?

— Не.

— А имаше ли вашата визитна картичка?

— Не. Когато спите с чужда жена, не си давате визитката, действате предпазливо.

— Вие колко предпазлив бяхте?

— Много. Никога не съм ходил у тях, нито пък тя при мен. По онова време разполагах с офис в сградата „Шуберт“, тя обикновено идваше там. Имах малка спалня с душ. Иначе живеех в Скарсдейл, бях женен и оставах в града за по две-три нощи седмично.

— Обичахте ли я?

— Не, но я харесвах много. Чудесно момиче, с несполучлив брак.

— А тя обичаше ли ви?

— Мисля, че беше влюбена в идеята да се отърве от този брак — каза Палмър. — Знаеше, че и аз съм женен, но знаеше също така, че и моят брак е подкопан и искам да го приключа.

— Значи е гледала на вас като на потенциално спасение?

— Възможно е, но аз се стараех да я разубедя. Беше ми съвършено ясно, че разводът ще ми струва повече пари, отколкото имах. И бях съвършено прав.

— Споделяше ли с вас повече за брака си?

— Понякога, нали знаете как се държат жените в подобни ситуации?

— Не съвсем, бихте ли ми казали?

— Оплакваше се, че е много стиснат и педантичен във всяко отношение — за апартамента им, за неговите дрехи, дори за нейните дрехи. Изглежда много го е бивало да се оправя с пари, оплакваше се, че вече не притежава парите, които тя е донесла в семейството. А те не са били хич малко. Страхуваше се, че ако се разведе с него, няма да може да си ги върне, а с други средства не разполагаше. Родителите й бяха починали. Горе-долу това е всичко, което ми е казвала за него.

— Тя беше ли се консултирала с адвокат?

— Да, точно ден или два преди да бъде убита.

— Знаете ли името му?

Палмър се замисли.

— Знаех го, още тогава беше много известен адвокат по бракоразводни дела, сега е още по-прочут. От време на време срещам името му във вестниците.

— Добре ще бъде да си го припомните.

Палмър се втренчи в Стоун.

— Добре за кого? Какъв е вашият интерес в тази история?

— След освобождаването си от затвора, Мителдорфер изчезна. Аз се мъча да го открия.

— Защо?

— За да го върна в затвора.

— Голдсмит — изстреля Палмър.

— Брус Голдсмит ли?

— Същият. Нали той е факир по бракоразводните дела?

— Така е — Брус му беше състудент във факултета по право.

— Вижте, защо не ми кажете за какво става дума?

— Изглежда Мителдорфер се е заел да отмъсти на всички, които смята, че са му навредили.

Палмър се хвана за главата.

— Господи, не желая да се набърквам в това. И бездруго трудно намирам спонсори, а ако името ми се завърти из пресата…

— На съвестта на Мителдорфер може би вече тегнат шест убийства, включително и на полицай, който му се изпречил на пътя. Изглежда напада хората, които смята за свои врагове, както и… техни близки. Видяхте ли в „Таймс“ материала за бомбената експлозия по време на откриването на изложба във сряда?

— О, да, по дяволите. Моята премиера е довечера.

Стоун написа името и телефона на Дино върху гърба на своя визитна картичка и я подаде на Палмър.

— Този детектив води разследването. С него бяхме партньори, когато разследвахме убийството на жената на Мителдорфер. Съветвам ви да му се обадите, да му разкажете за предишната си връзка с нея и да го помолите за помощ.

— Ами ако Мителдорфер не ме е открил?

— Тогава няма да има от какво да се притеснявате.

— Но ако знае…

— Тогава, след като се обадите на лейтенант Бакети, ще ви помогна да наемете частна охрана за премиерата на спектакъла си.

— Ох, Боже! — простена Палмър и отчаяно отпусна глава върху ръцете си.

— На визитката е изписан и моят телефонен номер. Ще ви бъда благодарен, ако се сетите за още нещо, което би ми помогнало да открия Мителдорфер. Успех на премиерата!

Палмър остана безмълвен, докато Стоун излезе от кабинета му.

— Би трябвало да станете артист — каза младата жена зад бюрото. — Доста хубав сте.

— Вие също — отвърна й Стоун с усмивка.

Стоун изкара колата от гаража и направи справка по телефона за номера на Брус Голдсмит. Спомни си, че по едно време бяха станали съперници за едно момиче, което в крайна сметка той бе спечелил. После набра цифрите. — „Голдсмит, Крейвън и Мойл“ — отговори женски глас.

— Свържете ме с Брус Голдсмит, моля. Търси го Стоун Барингтън.

— Наш клиент ли сте, господин Барингтън?

— Не. Негов стар познат. Кажете на господин Голдсмит, че трябва да говорим веднага, въпросът не търпи никакво отлагане.