Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Хърби е бил двуженец?

— Възможно. Не зная дали преди време данните за бракосъчетанията са били компютризирани, но май си заслужава труда да направим проверка. С голямо удоволствие бих си поприказвал с другата госпожа Мителдорфер. Не е изключено точно тя да го крие в момента.

— Ще се заема с това — каза Дино.

— Пътувам за Кънектикът. Ще ти дам телефония си номер там, днес следобед ще бъде действащ. — Продиктува му и номера си в колата: — За всеки случай, ако ти потрябвам до час и половина.

Беше ведър и хубав пролетен ден; дърветата се кичеха с нови зелени корони и Стоун напредваше с удоволствие по извиващата се магистрала „Со мил ривър“.

Набра номера на домашния си телефон и натисна кода за записващото устройство. Отговори му механичен тембър: Имате две съобщения. Първото: „Здравей, аз съм Долче. От «Карлайл» казаха, че си напуснал. Нямам представа за плановете ти за уикенда. Ако нямаш такива, обади се и ще организираме нещо интересно.“

Второто: „Стоун, обажда се Ванс Колдър. Надявам се, че си добре. Ние с Арингтън ще прекараме уикенда в Голямата ябълка. Ще ни бъде много приятно да обядваме заедно, ако си свободен. Ще ни бъде драго да се видим с теб, освен това, разбира се, ще видиш и бебето ни. Обади се, моля.“ — Беше продиктувал и телефонния номер.

Стоун остана без дъх. Знаеше, че все някога ще дойде времето и за това, но не очакваше да се появят в Ню Йорк толкова скоро. Вътрешно не беше уверен, че ще може да се справи със срещата, а тъй като беше напуснал града, реши, че има удобно извинение, за да не ги посети. Набра техния номер.

Прехвърляме разговора ви — произнесе записан глас.

Прозвучаха няколко сигнала, телефонът зазвъня и се обади жена. Не беше Арингтън.

— Ало?

— Мога ли да говоря с Ванс Колдър, моля?

— Кой го търси?

— Казвам се Стоун Барингтън, обаждам се по негово искане.

— Момент.

След малко Ванс взе слушалката.

— Как си, Стоун? — попита с бодър глас.

Опита се да влезе в неговия тон.

— Чудесно, Ванс, как сте вие с Арингтън и бебето?

— Прекрасно. Ще можем ли да вечеряме заедно през уикенда?

— Би било чудесно, Ванс, наистина, но в момента ти се обаждам от колата, отивам на село.

— Къде по-точно?

— Купих една малка къща във Вашингтон, щат Кънектикът.

— Виж ти какво съвпадение, ние сега сме в къщата ми в Роксбъри, а това е първото село до Вашингтон.

Стоун не знаеше, че Ванс има къща в Кънектикът.

— Божичко, Ванс, точно днес се премествам и…

— Добре, нека да е за утре вечер, тъкмо ще се нуждаеш от почивка и да хапнеш нещо готвено. Дай ми новия си адрес, ще изпратя кола да те вземе.

— Мисля, че ще се оправя сам, дай само указания как се стига. — Измъкна бележника си и записа адреса.

— Към седем часа, става ли?

— Добре, към седем.

— Ще бъде съвсем неофициално, можеш да дойдеш с когото си пожелаеш.

— Благодаря ти, Ванс, до скоро — и изключи телефона. „Ами, всичко е нормално — каза си наум, — нали сме възпитани хора, ще минем и през това.“ После се сети, че по-добре би било да не минава през това сам, набра номера на офиса на Долче и веднага го свързаха с нея.

— Здравей — измърка тя.

— Здрасти, получих съобщението ти.

— Имаш ли някакви планове за през уикенда?

— Имам, защо да не дойдеш при мен? Щях да те помоля още тази сутрин, но ти беше излязла преди да се събудя.

— Какво си наумил?

— Наскоро купих къща в Кънектикът и днес се пренасям в нея. До утре вечер ще трябва да съм свършил доста работа, така че защо не тръгнеш утре насам? А, освен това, вечерта съм поканен на вечеря от една филмова звезда.

— Коя е тази звезда?

— Оставям го за изненада. Вземи нещо за писане, ще ти дам ценни указания как да стигнеш.

Тя си записа всичко.

— Колко време ще ми отнеме пътят?

— По-малко от два часа от центъра на града.

— Ще се освободя оттук към два часа…

— Е, значи към четири ще се видим.

След това най-неочаквано той започна да мисли за предстоящата вечер с много по-приятно чувство.

Брус Голдсмит приготвяше куфарчето с документите и извика:

— Ела при мен, Мили. — Секретарката влезе с бележник в ръка. — Къде отсяда Мойл?

— В хотел „Риц-Карлтън“, има резервация за стая на етажа на клуба.

— Смени я с апартамент, с голям апартамент, клиентът ни е с възможности. Поръчай и кола за мен за летището — „Мерцедес“, да не е „Линкълн“.

— Добре — записваше бързо момичето.

В кабинета влезе партньорът на Голдсмит, Лестър Мойл.