Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Черните й очи се присвиха. Изглеждаше смутена.

— Картини, има много картини — на различни места са, може би в музеи. Виждам също и някаква връзка с телевизията, може би изкуство по телевизията.

Тя се опита да издърпа ръцете си, но той ги задържа.

— Усещам тръни — продължи той. — Някакво име, което има нещо общо с тръни и шипки 2 2 Фондацията се нарича „Брайъруд“, briar (англ.) означава шипка — Б. пр. .

Този път тя рязко издърпа ръцете си.

— Стига! Спри този цирк.

Стоун сви рамене.

— Просто имам пророчески способности. Надарен съм.

— Откъде знаеш всичко това?

— Усетих го — отговори той.

Тя се засмя.

— За момент ме накара дори да ти повярвам. — Тя отпи от шампанското, наведе се към него и го целуна. — Длъжник си ми.

— Да, предполагам, че в това отношение съм — отвърна той.

— Не съм свикнала да чакам дълго да ми платят, винаги държа да си прибера дълговете с лихвите.

— Така изглежда справедливо.

Тя се изправи и разкопча ципа на роклята си. Дрехата се свлече и тя я прекрачи. Беше без сутиен, само по чорапи с колан и бикини. Свали бикините и пристъпи към него.

Той понечи да стане, но тя го задържа и го възседна.

Притегли главата му към себе си и парфюмът й изпълни ноздрите му.

— Първа вноска на изплащането — каза тя закачливо.

Стоун си плати честно. За миг през главата му мина въпроса в какво ли се забърка, но тази тревога се изпари бързо.

Келнерът изпълни поръчката им, подреди масата и отвори две бутилки бяло вино.

— Вечерята чака — викна Стоун на Долче, която се гримираше.

Тя излезе от банята все още в оскъдното си облекло и се настани до масата.

Стоун опита виното и сипа в чашите.

— Мисля, че за първи път през живота си ще вечерям с жена, облечена единствено с чорапи, колан и бикини — каза.

Тя вдигна чашата си за тост:

— За първото от преживяванията, които ни предстоят!

— Пия за това — отвърна Стоун и също вдигна чашата си. Започнаха вечерята със спагети със сос от омари. — Ти си невероятно красива жена.

— Зная — съгласи се тя. — Нека да не ти прозвучи арогантно, но са ми го казвали прекалено често и зная, че е истина. Сигурно няма да е вечно, но…

— О, ще бъде — взе ръката й в своята. — Дори и когато след много, много години възрастта си каже думата, и тогава ще изглеждаш добре.

— Защо не си свалиш халата? — попита тя. — Приятно ми е да те гледам гол.

— Боя се, че може да се покапя със соса, а той е горещ.

— Страхливец.

— Така е, особено когато става дума за горещо ядене и нежни части от тялото ми.

— Май си прав. Не бих искала да пострадаш.

— Ти всъщност защо ме пожела? — попита той. — Любопитен съм, не си прося комплименти.

— Ами да речем, че и ти си красив като мен, по своему. Не че хубавите мъже са рядкост, но хубави и интересни не се срещат често. А ти защо ме пожела?

— Не мисля, че имах друг избор.

Тя се засмя звънливо.

— Май наистина нямаше. Отблъсква ли те моята настойчивост?

— Отвратен ли ти изглеждам?

Тя се засмя отново.

— Не, поне не на финала. Та да продължа — харесваше ми това, което през годините научавах за теб от Мери Ан. Дино не е много приказлив, той несъмнено нямаше да ни запознае.

— Според мен Дино гледа да избягва усложненията.

— Италианците обикновено не се стремят да избегнат усложненията — произнесе замислено тя. — Не е това. Просто той обича да държи личния си живот и приятелите си колкото може по-далеч от татко и от мен. Не ни одобрява.

— Както се изрази баща ти — имате различни философии.

— Татко те хареса — каза тя.

— И на мен той ми допадна.

— Когато поиска, направо е невъзможно да не го харесаш.

— Явно това ви е фамилна черта.

— От каква националност са предците ти? — попита тя.

— Англичани, и от двата рода.

— О, да, Барингтън звучи много английско, — тръсна глава тя. — Трудно ми е да повярвам, че си бил полицай.

— Така мислеха и в полицията. Всъщност не се вписвах в полицейското управление. Веднъж Дино каза, че нюйоркската полиция е нещо като масонска ложа, в която така и не бях приет.

— Разкажи ми за семейството си.

— И двата рода — Барингтънови и Стоунови, пристигат от Средна Англия в Масачузетс в началото на XVIII век и започват да се занимават с тъкачество. Били са доста заможни. Баща ми обаче нямал влечение да продължи семейния бизнес. Обичал да обработва дървото, не искал да се занимава с нищо друго. Неговият баща обаче настоял да започне да учи в Йейл. Майка ми пък я изпратили да следва изкуство в „Маунт Холиоук“. Когато по време на кризата през 1929-та година пазарът се срутил, фалирали и двете фамилии. Татко се преместил в Ню Йорк и там срещнал мама, която живеела в Гринуич вилидж и се занимавала с рисуване.