Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Благодаря.

След като изгледа по телевизията две серии от „Старата къща“, отиде в спалнята, съблече се и се наметна с халат. Скоро след това се почука на вратата. Влезе хубаво младо момиче и разположи масажната маса в спалнята.

— Ще почнем с гърба — каза тя.

Стоун съблече халата и легна, а момичето покри с малка кърпа бедрата му.

— О, имате порязвания по гърба.

— От катастрофа са, дали ще може да не ги докосвате?

— Разбира се. Ако ви заболи, дайте ми знак.

Стоун се отпусна и скоро леко задряма. Някой почука отвън.

— Вижте кой е, моля — каза Стоун. — Сигурно е чистачката. Забравих да сложа табелката да не ме безпокоят.

— Разбира се, веднага се връщам — скочи момичето и излезе от спалнята.

Стоун чу как се отвори вратата, после последва шепот, а след това вратата се затвори и момичето се върна.

— Сложихте ли табелката на вратата?

— Аха — отговори тя и продължи да масажира гърба му.

Той отново се унесе, от това състояние го извади подканата да се обърне. Легна по гръб, а момичето покри главата му с някакъв плик и постави отново кърпата на слабините. Задряма пак. Тя разтри врата и лицето му, после продължи надолу. Видя му се странно настойчивото разтриване на гърдите, но му беше приятно и не протестира. После усети, че кърпата изчезна. „Ами, след като тя няма нищо против, и аз не възразявам“ — каза си наум.

Масажираше корема и горната част на бедрата, като при това, сякаш случайно, докосваше пениса му. После стана ясно, че това едва ли е случайно. Що за масаж предлагат в този хотел? Усети как тя намаза ръцете си с лосион и ги разтърка енергично, след което го докосна съвършено целенасочено. Този масаж му дойде повече и усети как се възбужда.

Отвори очи, но пак ги затвори, защото пликът покриваше лицето му. Тя продължи нежно, но настойчиво.

За секунди получи ерекция, но се въздържа от инстинктивното си желание да я сграбчи. Тя го доведе до върха и продължи да го гали нежно, докато той възстанови спокойното си дишане. Тогава го избърса и го целуна нежно по устните.

— Ще отида да си измия ръцете — прошепна. — Ти се отпусни, връщам се веднага.

Чу затварянето на вратата на банята, седна и наметна халата върху себе си. Какво ставаше? Подобно нещо не му се бе случвало. Помисли, че момичето ще поиска твърде щедро заплащане, което не бе планирал. Когато ставаше от масажната маса, за да вземе портфейла си, момичето излезе от банята.

Брадичката му увисна и той онемя. Пред него стоеше усмихната Долче Бианки.

— Доволен ли сте от масажа, сър? — попита тя.

— Аз… аз… — Вярвам, че останахте доволен. Ще пийна нещо. Да донеса ли и за теб?

— Виж в бокса — каза той. — Донеси и за мен от същото.

Тя тръгна към хола, а той се загледа подир нея, като се мъчеше да си върне самообладанието. След малко тя донесе бутилка шампанско и две чаши.

— Седни спокойно — каза, като отвори бутилката, — не бива да правиш резки движения веднага след масажа.

Стоун седна и пое от нея бокала с шампанско.

— Ти как…

— Получих съобщението ти и пристигнах веднага. Не си направих труда да се обаждам на рецепцията, качих се направо горе и когато масажистката ми отвори, за две стотачки бързо се съгласи да изчезне.

Той се поокопити и вдигна чашата:

— За неочакваните удоволствия!

Тя се засмя.

— По-приятни от тях няма — и отпи от виното.

— Да, несъмнено си пълна с изненади — каза той, все още неспособен да мисли за нещо друго.

— Така си е — съгласи се тя. — Никога не го забравяй.

Освен това съм много дръзка. Искам ли нещо — никога не се колебая.

— Нямам никакви основания да не ти вярвам — каза той, — но откъде знаеше, че няма да падна от масата от изненада?

— Имам нестандартни способности, долавям ги тези неща — намигна му тя.

— И аз си падам малко телепат. Искаш ли да ти гледам на ръка?

— Защо не?

Двамата оставиха на масата чашите си, той взе ръцете й и се взря в линиите на дланите й.

— Виждам, че имаш много талантливи ръце.

Тя посрещна думите му с весел смях и каза:

— За това не се нужни телепатични умения.

— Като млада си била глупава, но сега си поумняла.

— Е, явно Дино ти е разказал за женитбата ми.

— Виждам, че вършиш полезни работи — продължи той. — Ти си от хората, които се раздават. Работата ти е да даваш.

Тя го погледна някак странно.

— Карай нататък — каза.

— Работата ти е свързана по някакъв начин с изкуството. Но не мога да кажа, че си човек на изкуството. Поскоро помагаш на един такъв човек, впрочем, виждам, че са повече от един. И някакви пари са намесени, те дават възможност на художниците да продължават да работят.