Стюарт Вудс - Подозренията убиват

— Днес ще преведа парите по твоята сметка, така че ще можеш да им издадеш чек — каза Стоун и си записа номера на сметката на счетоводната фирма.

— Искаш ли да наминеш днес при мен, Стоун?

— Виж, Бил, заврял съм се в „Карлайл“ и не бих искал да се показвам днес. Не можеш ли да минеш ти?

— Мога, по кое време?

— Ела по пладне, ще поръчам обяд в стаята.

— Добре, ще дойда.

— Стая номер 1550, записан съм като Илайджа Стоун.

— До скоро — каза Егърс и затвори телефона.

Стоун се обади първо на дилъра си и го помоли да преведе пари от сметката му на „Удман и Уелд“, а след това и на мебелния магазин „АВС“ — да побързат с доставката на мебелите за къщата в Кънектикът.

— Точно утре сутрин ще тръгва наш камион в тази посока — отговори му служителката.

— Чудесно — каза Стоун.

Обади се и в магазина за домашни потреби да ги подсети за доставката, след което позвъни на Боб Бърмън.

— Мислех, че вече летиш към Англия — каза Бърмън.

— Плановете ми се промениха. Не искам да се връщам вкъщи, отседнах в „Карлайл“. Ще можеш ли да ми направиш една голяма услуга?

— Казвай.

— Иди довечера — искам да кажа посред нощ — в къщата ми, увери се, че не те следят и влез незабелязано вътре. Нали все още имаш ключ?

— Имам, не че ми трябва, но нали аз ти монтирах алармената система.

— Спомням си. Качи се в кабинета, ми. Там, под един кашон има каса за оръжие. Ще знаеш ли как да се оправиш с ключалката?

— А ти знаеш ли, че папата е поляк?

— Вземи малкия автоматичен „Валтер“, 7,65-милиметровия, с кобур за под мишницата и с резервен пълнител. После се качи на колата, докарай я в гаража на хотела и кажи на дежурния, че е за господин Стоун от стая 1550. Остави пистолета в жабката на колата.

— Ще го свърша — каза Бърмън.

— Благодаря ти, Боб, имаш една от мен.

— Само една ли?

— Добре де, нека са две дузини.

— Така по бива. Късмет! Оцелявай! — и Бърмън затвори телефона.

След това Стоун позвъни в офиса на Клем във Вашингтон, Кънектикът, попита за телефонните номера на местните компании и още преди пристигането на Бил Егърс вече беше уредил пускането на водата, електричеството и телефона на къщата.

Бил Егърс пристигна заедно с Джоан Робертсън, същата, която наскоро му бе предложила услугите си като секретарка. Тя го поздрави радушно, сякаш не си спомняше, че за малко не я бе въвлякъл в опасна бъркотия.

— Защо първо да не си поръчаме обяда и да си свършим работата, докато чакаме? — предложи Стоун. — Ще обядваш ли с нас, Джоан?

— Благодаря, имам уговорка да обядвам с майка.

Стоун и Егърс направиха поръчката си и се заеха за работа. Стоун подписа донесените от Егърс документи, а Джоан завери подписите му. За три четвърти час приключиха и Егърс подаде на Стоун оформените документи.

— Това е, искаш ли да ги заведем?

— Да, моля. След това ги остави засега в моя сейф в трезора — отвърна Стоун.

— Честито! Вече си собственик на хубав имот в провинцията. Ще взема документите и следобед ще се обадя на продавача.

Почукаха на вратата и вкараха сервизната количка с поръчания обяд.

— Е, аз трябва да бягам — сбогува се Джоан. — Ако искаш, на път за ресторанта бих могла да предам документите на юристите на продавача.

— Благодаря ти, Джоан — каза Стоун. — След като приключи тази история, да знаеш, че ще се възползвам от предложението ти да работиш при мен.

Секретарката си тръгна, а Стоун и Егърс се заеха с обяда.

— Искам я, Бил — каза Стоун.

— Не ти ли стигат толкова жени?

— Искам я за секретарка. Просто те предупреждавам овреме.

— В такъв случай ще трябва да й предложиш условия, които да не може да откаже.

— Така и ще направя. Впрочем, дочух, че и ти имаш клиент, който правел подобни оферти от време на време.

— Не загрявам за кого намекваш.

— Не си ми казвал, че представляваш Едуардо Бианки.

Егърс учудено спря да маже маслото върху филийката хляб.

— И къде успя да дочуеш това?

— От устата на вълка.

— Кой вълк?

— Лично от Бианки.

— Познаваш Бианки?!

— Много хора познавам.

— Познаваш се лично с Бианки?

— Онзи ден вечерях с него. — Гласът на Стоун беше доволен.

— След смъртта на съпругата си Бианки не излиза.

— Вечеряхме у тях.

— Добре, Стоун, ще ти кажа без заобикалки — ние не представяме Едуардо Бианки, а сме представители на неговата благотворителна фондация.

— Аха, тази, дето пази ръцете му чисти, нали?

— Напълно законна е. Обслужваме ги безплатно.