Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Стоун се укроти и ги остави да си вършат работата.

Най-сетне го изправиха да седне и една сестра му подаде пяла престилка.

— Най-добре е да облечете това. Фракът и ризата не са в блестящ вид — и му показа пострадалите дрехи. — Сега можете да си вървите, но правилото на болницата изисква да седнете в количката.

— Сара Бъкминстър къде е?

— Дамата, с която дойдохте заедно ли? Имаше няколко дребни порязвания по краката. Оправихме ги и сега тя чака в колата с човека, който ви докара. — Сестрата се спря пред вратата.

Стоун се изправи на крака.

— Благодаря ви. От колко време съм тук?

— Нямам точна представа, малко повече от час.

Стоун се настани в колата. — Карай ни вкъщи, Боб.

Пристигнаха бързо и влязоха в гаража. Стоун не пусна Сара да излезе, докато не се затвори гаражната врата. Малко преди това под нея се промуши Дино.

— Ей, да знаеш, че ми харесва бялата ти дреха — каза.

— Отива ти повече от фрака. Добре ли си?

— Главата ме боли — изохка Стоун. — В болницата дори забравиха да ми дадат аспирин.

— Да се качваме — каза Дино и го хвана подръка.

— О, я стига. Не съм тежко ранен, мога да ходя сам.

Отидоха в апартамента и Сара веднага се насочи към банята.

— Взех си хапче — поясни им тя, — така че ако някой иска да ми каже нещо, да го направи, докато съм в съзнание.

Стоун й помогна да легне в леглото, после изпи четири аспирина и слезе с Дино в кабинета, където веднага си приготвиха по едно питие.

— В крайна сметка, какви бяха пораженията? — попита Стоун.

— Няколко автомобила — отговори Дино, — няколко счупени витрини, няколко изпаднали в истерия и няколко картини, това е всичко. Сапьорите казаха, че експлозията е била от натъпкан в задната част на пикапа динамит — не е бил насочен, не са използвани пирони или шрапнели, е, като се изключат ламарините от самата кола. Те обаче не са засегнали никого вътре в галерията. Самият пикап е поел най-голямата част от взривната вълна, която след това е била намалена и от блиндираната стъклена витрина и омекотена от издърпаните завеси. Стъклото е специално — издържа до определена степен, след което се разпада на малки парчета. В момента на експлозията ние бяхме извели почти всички хора през задния вход. Истински късметлии сме, защото можеше да стане кървава касапница. Андерсън и Кели бяха длъжни да проверят номерата на всички автомобили на улицата, но никой не им нареди да го направят — това е моя вина, но кой да очаква, че може да е поставена бомба.

— Аз очаквах нещо — каза Стоун, — но не и това.

— Лоша работа, но какво да се прави, така поне ням; да прекратят моето разследване. Всичко това ще запълни новините довечера и утрешните вестници. Вие със Сара защо не вземете да изчезнете от града?

— О, ние имаме билети за утрешния ранен полет за Лондон — уведоми го Стоун. — Как мислиш, ще се справиш ли без мен?

Дино му хвърли изпепеляващ поглед.

— Тръгвай! Ще направя всичко, каквото мога.

Стоун се събуди с главоболие. Сара беше станала и бе разтворила куфарите на нейната половина на леглото. След малко излезе от банята, загърната с кърпа, и вдигна предупредително ръка.

— Не ме гледай така — каза тя, — След малко пътуваме, нямаме време за цуни-гуни.

Стоун приседна на края на леглото.

— С това главоболие не представлявам никаква заплаха.

— Искаш ли да ти дам нещо по-силно от аспирина? Аз съм походна аптека.

— Ти определяш лекарството, аз го гълтам.

Сара изчезна за малко в банята и се върна с хапче и чаша вода.

— Само да не пиеш никакъв алкохол — предупреди го тя, — защото в комбинация с лекарството, ще те свали под масата.

Стоун изпи хапчето и попита:

— Колко е часът?

— Седем и половина, полетът ни е в 10.00. Приготвяй си багажа, нямаме време за закуска. В салона за първа класа все ще ни предложат някакви сладки или нещо подобно.

— Добре, добре — промърмори Стоун.

Влезе под душа и след като се облече, главоболието му беше преминало, усещаше се само леко замаян. Събра нещата си, пренесе целия багаж в асансьора, който ползваше много рядко, и го пусна да слезе в сутерена.

— Дино ще ни закара до аерогарата, иска да е спокоен за нас.

— Много добре — подхвърли Сара и навлече палтото си. — Да се махаме оттук.

Млад детектив ги караше с полицейската кола на Дино. Не приказваха много, така че Стоун имаше време да поразмисли. Определено не можа да стигне до задоволителни изводи. Когато пристигнаха на аерогарата, Сара му връчи билетите и каза: