Стюарт Вудс - Подозренията убиват

Стоун излезе от галерията и огледа улицата. Всичко изглеждаше нормално. Видя Андерсън и Кели в паркираната кола до отсрещния тротоар. И тогава забеляза пикапа.

Този не беше черен, а безлично сив, без никакви надписи. Отиде до него и погледна към предната седалка.

На мястото до шофьора имаше карта на града. Нищо друго не се виждаше. Странични прозорци нямаше, а малките прозорчета отзад бяха замазани. Стоун отстъпи крачка назад и записа в бележника си регистрационния номер. После пресече улицата и потропа на страничното стъкло на полицейската кола. Кели свали прозореца няколко сантиметра.

— Да?

Стоун откъсна листчето от бележника със записания номер и му го подаде.

— Провери този номер.

— Откъде е?

— На сивия пикап пред галерията.

— Той си беше там, когато пристигнахме — каза Кели. — Не виждам никакъв проблем.

— Провери номера, Кели!

Андерсън дръпна листчето от пръстите на Кели и вдигна телефона. Подир минутка излезе от колата и каза на Стоун:

— Този номер принадлежи на автомобил „Буик Сенчъри“ от 1996 г., откраднат е днес подир обяд в Куинс.

— Повикайте сапьорите — нареди Стоун и тръгна да пресича улицата. Точно тогава обаче светофарът светна зелено и той се видя принуден да се отдръпне назад, но не можа да изтърпи да изчака потока от коли, промуши се помежду тях и бързо се върна в галерията. Бергман и съпругата му бяха напуснали поста си до входа, а администраторката беше заета с продажба на картините.

— Прощавайте — каза Стоун на администраторката, — но ни се налага да ви изведем оттук.

— Не разбирам — каза младата жена и потърси с поглед шефа си. — Господин Бергман не ми е наредил нищо…

— Просто правете каквото ви казвам — настоя Стоун.

Откри с поглед Дино и му даде знак.

— Какво има?

— Точно пред галерията е паркиран пикап, открадне днес следобед. Веднага трябва да изведем всичките тези хора през задния вход.

Дино кимна в знак на съгласие.

— Да го направим спокойно — изрече той, след което се приближи до една групичка хора, каза им нещо, сочейки пътя към задната част на галерията.

Стоун понечи да се присъедини към него, но в този момент забеляза, че администраторката и купувачите не бяха прекъснали заниманието си. Хвана за ръката един от мъжете и му каза:

— Много съжалявам за причиненото безпокойство, господине, но се налага всички да напуснат веднага галерията през задния вход. Минете, ако обичате, оттук със съпругата си.

Още докато говореше, се чуха сирените на пристигащите по Медисън авеню коли.

— Не разбирам — недоволен, че го прекъсват, каза мъжът. — Не искам някой друг да купи картините, които си харесах.

— Моля, не се безпокоите за това. Става дума за мярка за сигурност.

Мъжът неохотно хвана жена си подръка и я поведе към дъното на залата.

Изпадналият в паника Бергман попита:

— Какво става?

— Отвън има паркиран подозрителен пикап. В момента Дино извежда всички навън през задния вход.

— В разгара на откриването на изложбата? Да не сте луд?

— Положението е много сериозно, господин Бергман.

Не губете повече време, изведете тази жена оттук — посочи Стоун към администраторката. Галеристът се подчини.

Приближи се Сара.

— Какво става, скъпи?

— Възможно е отвън да има бомба — прошепна той. — Повикахме специалисти да се справят с нея. Трябва да те изведа оттук. — Закрачи, отдалечавайки се от предния вход, но изведнъж сякаш премисли нещо, върна се до голямата витрина откъм улицата и издърпа тежките вълнени завеси. — Хайде сега — каза на Сара и я хвана подръка.

В този момент се чу страхотен взрив и току-що дръпнатите завеси се издуха, тъй като експлозията беше отхвърлила укрепеното стъкло на витрината навътре в галерията.

Стоун прелетя във въздуха, без да изпуска Сара, и тупна тежко върху мраморния под. Миг след това видя, че тя се мъчи да се измъкне изпод него. Обърна се с усилие, освободи я и попита:

— Добре ли си?

Тя се изправи с мъка на крака, изпищя и се втурна към дъното на галерията.

Появи се Дино. Стоун несигурно се изправи и го прегърна. Погледна назад към витрината и видя, че на мястото й зее празен отвор. Целият под на галерията бе обсипан с парчета натрошено стъкло. От тежките завеси бяха останали да висят само няколко дрипи. На мястото на паркирания пред галерията пикап сега зееше кратер в асфалта. Намиращите се от двете му страни леки коли горяха. Цареше невъобразим шум. Мъже и жени в галерията пищяха и панически се мъчеха да излязат навън.